През миналия месец излезе последната книга с кратка проза на Палми Ранчев. „Тази вечер нищо не е случайно” (ИК Жанет 45), представена в столичната Greenwich Book Center. На премиерата авторът – поет, писател и боксьор, бе представен от проф. Владимир Трендафилов. При обсъждането стана ясно, че Палми е един от най-устойчивите почерци в съвременната ни литература. Пише за герои в диапазона от обикновени хора до пълни прошляци. Като автор има солидно място в съвременната българска проза. Сюжетите и образите са издържани в стил и параметри, с които ни е познат и досега. От диалога в залата стана ясно, че той не пише отделни книги, а сякаш една книга – градски столичен епос за улиците и тротоарите от непрестижните части на София. Няма претенция да говори за света, Европа, България, историята, бъдещето и да изглежда като патриарх на литературата. Палми Ранчев пише за свят, който познава добре, създава митология от него. Днешна, градска, урбанистична. Не са много авторите, които се занимават с проблемите на града. Те са дефицит в нашата литература. В нея ни липсва силно изразена урбанистична вълна.
Палми е честен автор. Открит, типично градски. Да пишеш у нас за непрестижната част от града сякаш се смята за по-нисък стил, отколкото да пишеш за селото. Ако пишеш за исторически високи личности – царе, царици от нашата история, за велики победи и провидчески послания към днешното време – това се възприема като стил на една от високите литератури.
Палми Ранчев е модерен автор, без да е модернист. Изобразява реалистична среда, но героите му са рисувани по странен начин – с малко контури, с малко щрихи. Не са нормални обикновени хора, а като че ли са овъплътени съдби, онтологични човекоединици – изпълняват единствено функцията на своята съдба. Вплетени в посоката, в скоростта на тази съдба. Сравними са с персонажи от ритуалната драма на европейския модернизъм – Уилям Бътлър Йейтс или Луиджи Пирандело. Според проф. Владимир Трендафилов героите им не крият загадка или интрига какво ще стане по-нататък. Движат се по предначертани коридори – за пореден път в съвремието да преизиграят параметрите и композицията на един отколешен мит. Мит, който се появява циклично във времето, преизиграва се наново, после пак и пак няколко века по-късно. Нищо непознато няма, нищо непредугадимо в поведението им. Те са такива, каквито са и не съжаляват за това.
Палми Ранчев не търси друг тип герои, той е консервативен, отдаден на света, който описва, защото това е светът, който познава, призмата, през която гледа навън.
