Подполковник от запаса Ангел Кибарски навърши 91 г., той е от първопроходците при усвояването на реактивната авиация
Единственият български пилот в историята ни, който е завършил и медицина
На него гласуват доверието и честта дa превозва Тракийското златно съкровище в Монреал през 1987 г.
Въздушен ас, истински воин, боец на честта – който и от тези епитети да прикрепите към името на подполковник от запаса Ангел Кибарски няма да сбъркате. Напротив – прилягат му всичките, дори може да прибавите още, но и това няма да е достатъчно. Миналата седмица живата легенда на авиобаза Граф Игнатиево навърши 91 г., точно ден, след като славното формирование отбеляза 70-годишен юбилей. Командването и ръководството на ВВС и на 3-та авиобаза организираха специално тържество. Ветеранът бе посрещнат с армейски строй и духова музика на плаца. Дори леденият вятър на пистата не можа да заглуши нестихващите овации, които бяха знак на уважение и преклонение пред достойния живот на този легендарен пилот. Той бе обсипан и с подаръци, а Ангел Кибирски едва сдържаше вълнението си.
Роден е на 18 март 1930 г. в пловдивското село Борец. От дете мечтае за авиацията. За пръв път се докосва до самолет на летище Граф Игнатиево, където постъпва като ученик летец в аероклуба през март 1949 г. Със завършването на курса на обучение и налетени около 23 ч, първата крачка в авиацията е направена. Следва прием в НВВУ в Долна Митрополия, където постъпва като курсант. Следват години на усилена теоретична подготовка, занятия, изпити и полети. И важният момент да бъде включен в групата за обучение на реактивен самолет в СССР. Той определя този етап от живота си като голям скок за летците и за родните ВВС. Започнали своето обучение с малко пролетени часове, с минимален опит, за времето на курса нашите пилоти усвояват реактивните изтребители Як-23 и МиГ-15 и вече уверено летят на тях.
Завръща се в 19 иап през декември 1951 г. и е сред петимата пилоти, поели първите за ВВС и България бойни дежурства с реактивни самолети.
Създава семейство в началото на 1955 г. и седмици преди раждането на първото им дете отново тръгва за Съветския съюз. Курсът е за самолет МиГ-17ПФ. Месеците преминават бързо в интензивна наземна подготовка и полети. При завръщането на групата в България новите самолети вече ги очакват на летището. Скоро идват и свръхзвуковите самолети МиГ-19. Приучва се на този изтребител и лети на него до назначаването му на длъжността „Инспектор по техника на пилотиране“ във Втори корпус ПВО с щаб в Ямбол през 1961 г. В края на същата година е сред основателите на 10-и смесен авиационен корпус с командир генерал Симеон Симеонов. Именно на Ангел Кибарски разчита полковник Калпакчиев при извършване на демонстративно катапултиране от самолет УТИ Миг-15.
1964 г. е повратна за летеца Кибарски. Тогава е освободен от действителна военна служба и постъпва като студент във Висшия медицински институт в Пловдив. Така той става единственият пилот в историята на авиацията ни, който завършва медицина. Но не успява да осъществи другата си мечта – да стане авиолекар. Започва работа в гражданската авиация. И тук, както и в армията, е време за модернизация и промени. Лети на Ан-24, Ил-18. Имал е честта да пилотира самолет, с който превозва Тракийското златно съкровище през май 1987 г. за изложба в Монреал.
По повод на годишнината на живата легенда на Графа министърът на отбраната Красимир Каракачанов отличи подполковник от запаса Ангел Кибарски с награден знак „За достойнство и чест“ и награден знак „За вярна служба под знамената“.
„В нашата история има много поводи за гордост, от нея можем да почерпим и много уроци, които предците ни са платили с много труд, пот и кръв. Горди сме, че сега се срещаме с човек, който е един от първопроходците в усвояването на реактивната авиация. Ако прочетете историята на Граф Игнатиево, ще видите, че неговото име в първите 15–16 години е почти навсякъде. Един човек, който наистина е бил пионер в прокарването на трудния път на българската реактивна авиация. За нас той е пример, който трябва да развиваме“, отбеляза в словото си командирът на ВВС генерал-майор Димитър Петров.
„За да гледаме напред, за да гледаме в бъдещето, ние трябва да познаваме историята си и да се учим от хората, които тогава са били единни, мотивирани и са работили само и единствено в името на България. Сега сме в същото време – динамично и изпълнено с предизвикателства, затова трябва да пазим традициите, които тези хора създадоха и ни оставиха. Това е силата, която ни крепи да сме заедно“, отбеляза пък бригаден генерал Николай Русев, командир на 3-та авиобаза „Граф Игнатиево“. „Развълнуван съм, изненадан съм, дори съм смутен, както виждате, защото не съм очаквал такова посрещане, такова мило тържество в моя чест. Мисля, че живях и служих достойно на Родината като летец изтребител. Бях боец на България. Не съм очаквал, че ще получа толкова много награди и подаръци от вас“, обърна се подполковник от запаса Ангел Кибарски към събралите се воини от авиобазата, дошли да видят и чуят спомени от живата легенда на Графа.
