– Г-н Ушев, променя ли войната артистите, хората на културата?
– Да, променя ги, за съжаление. И също, за съжаление – хората на изкуството и литературата не могат да променят хода на войната, колкото и да се стараят, а би ми се искало. Войната ги вади извън обичайната им обвивка. И мисля, че ще се родят шедьоври в бъдеще, но не веднага. По някакъв начин нашият футуристичен филм на фестивала „Синелибри” отразява това, което се случва във войната, едно поствоенно време, случило се след края на света или Апокалипсиса. Той е футуристичен филм, така че може да се каже, че нашият, на екипа ни, филм е следвоенен.
– Кога да очакваме големи неща в киното, театъра, изобразителното изкуство, литературата като откат на преживяваното по време на войната в Украйна?
– Вече се случват такива творби. И очаквам тепърва в следващите 5 години да имаме отражение на случващото се най-вече като реакция на отрицанието, злобата, насилието, агресията.
– Има ли в изкуството ни доза провинциализъм, затвореност и самодостатъчност?
– Да, за съжаление, то е родено като малко изкуство и това е голямата ми болка. И най-болезненото е, че повечето от българските творци се държат като „малки творци”. Те сякаш искат да си останат големи хора на село, нямат самочувствие, нямат смелост. Което не е добре за културата ни. А най-голямата трагедия на изкуството ни е, че много от артистите „нямат топки”. И то се обуславя от факта, че финансирането на българското изкуство много често е свързано с интереси, с „правилната позиция” и те се страхуват да заявят своята собствена. А добро изкуство не може да се прави без искреност и без честност спрямо самия теб. И колкото и да е грешна една позиция, тя не може да е толкова погрешна, че да не се оцени като честна. Това е най-важното – така мисля аз.
– Как се съхранява автентичността на твореца?
– Чрез смелост, воля и най-вече – стоицизъм. Както и желание за отстояване на позиция, защото професионализмът не може да скрие липсата на честност.
– Според Вас артистите могат ли да променят съдбата, посоката на света?
– Надявам се, за това се борим. Аз вярвам в това.
– А има ли имунитет срещу известността, срещу славата?
– За съжаление, няма такава ваксина, но се надявам да я открият и веднага ще си я поставя.
