с. Негован, Софийско
Димитър Копривленски:
Нека този мой разказ за приятеля полковник от запаса Николай Георгиев бъде почит към 100-годишния му юбилей и пример за достойно извървян път, свидетелство за хъса към доброто. Искам да разкажа за този горд страдалец, за този жив танкист, защото ми се струва, че породата му е особена, българска.
Николай Георгиев – Шмайзера, е роден на 25 ноември 1922 г. Казва, че родното му място е с. Тенево, Ямболско. Само че тогава и до 1934 г. то е с. Фъндъклий, сетне става с. Тервел и от 1950 г. взима името на партизанина Кольо Тенев (Равашолата). Голямо, близо 2500 жители, хубаво село на 20-ина км от Ямбол. Николай завършва основното си образование в селото и живее в него до 15-годишна възраст. Докато го завърта мелницата на селската неволя. Става обущарски работник в Ямбол, завършва занаятчийско вечерно училище, а гимназия – като частен ученик. За около година и половина се завръща в Тенево. И от началото на септември 1942 г. е войник в 29-и Ямболски пехотен полк. После е партизанин, а по-сетне – участник в Отечествената война като доброволец в 1-ва гвардейска дружина на Сливенския полк. Шмайзера се завръща като кавалер на орден „За храброст“ за боевете при Драва. И пак се захваща с обущарския занаят. Става и кмет на родното си село. Докато в средата на 1947 г. е включен в група специално подбрани младежи за обучение като танкисти в новата ни армия. И това е една тогавашна практика – най-добрите да влизат в армията. Шмайзера е включен във втория пореден випуск на Народното военно училище „В. Левски” в София. Това е вторият, 69-и, наречен Димитровски, випуск.
Имаше приказка: „Всяка майка танкист не ражда!” Тя буквално важи за него. Да въртиш с двете си ръце тази 40-тонна грамада по дерета и баири. От началото на 1949 г. като подпоручик Шмайзера тръгва по танкистките друмища. Изкачва всички йерархически стъпала от командир на танков взвод и танкова рота до заместник-командир на танкова бригада. Думите са слаби, за да се изрази цялата тежест на дълга. Легендарни остават 13-та танкова бригада, 5-а танкова бригада… През 1952–1957 г. завършва пълния курс на Техническата военна академия. Получава изключително висока подготовка.
Докато при едно поредно от безкрайните „вдигания по тревога и изнасяне към границата”… командирският танк не се преобръща! Пада от моста в реката с купола надолу. И щръкнали нагоре вериги. С Шмайзера в танка. Какво струпване на „късмети”. С тежка лицево-челюстна травма… С усложнения, трансплантация… Операцията продължава почти 12 ч във Военната болница. Тежки митарства, продължително възстановяване… Все пак изключително здравият му дух в здраво тяло, съчетани с лекарската виртуозност го връщат отново. Не само в живота, но и в строя.
Следват длъжности в Управление „Бойна подготовка” като помощник-началник по подготовката на танкистите. Сетне е назначен за ръководител на „Общоармейска развойна и експериментална база”. Има и такива учреждения и поделения в онези времена. Завършва армейския си път на 25 ноември 1967 г. Ако забелязвате, това е рождената му дата – на 45-годишна възраст и след повече от 20 години боен път под знамената за защита на България!
Полковник от запаса Николай Георгиев, герой от Дравската епопея, кавалер на орден „За храброст“, е награден с „Плакет на МО“ – голям, и грамота от министъра на отбраната Димитър Стоянов. Удостояването му с високото отличие е по повод на неговата 100-годишнина, която той навършва на 25 ноември за участието му във Втората световна война, за службата в Българската армия и за активна военно-патриотична дейност. Днес той ще получи отличието си чрез представител на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ). Председателят на СВВБ доц. д-р Иван Сечанов е подписал до юбиляря поздравителен адрес с благодарности за неговия принос в развитието и укрепването на военно-патриотичната организация.
От 1 септември 1942 г. Николай Георгиев е войник в Първа картечна рота на 29-и Ямболски пехотен полк. След 9 септември 1944 г. става доброволец в Първа гвардейска дружина към 11-и Сливенски пехотен полк и участва във втората фаза от включването на България във Втората световна война. Битката при Драва през март 1945 г. има изключително важно значение за крайния изход на войната, както и за утвърждаване на авторитета на Първа българска армия. На 6 март в 4 ч. сутринта тръгнахме да сменяме една съветска дивизия, но там беше страшно минирано и ни върнаха, спомня си ветеранът. Ден след това последвала команда да форсират реката и да овладеят плацдарма до словенското село Села. Николай Георгиев участва в осигуряването на фланга, където се бих с немците, казва той. Окопали се в гората. Там раняват трима от другарите му. И него в дясната ръка, както и в главата.
Разказвайки това преди три години по време на възстановката на Дравските боеве край с. Негован, Софийско, полковник Георгиев припомни случая с друг войник, който нямал време да се окопае и бил поразен от парче мина: „Между мен и него падна бомбата. На него в таза му се заби едно такова голямо парче от мина. Обърнах го да легне по корем… С двете си ръце не мога да го извадя парчето… Така е на война…“ След като удържат позициите при Драва, с помощта на съюзниците българите започват настъпление. 75 години след войната неговият портрет обиколи България и Унгария като част от изложбата „Ветерани“ на големия унгарски фотограф художник Бахгет Искандер.
Полковник от запаса Георгиев, известен сред приятелите си като Шмайзера, е най-възрастният танкист в България. Той ще получи „Мемориален знак“ и поздравления още от председателя на СОСЗР генерал от запаса Златан Стойков и от колегите си от клуб „Танкисти и автомобилисти“ в Столичната организация. В тях се изтъква, че полковникът е истински родолюбец, отдал своите младост, труд, знания и опит в служба на Родината.
На тези години той не остава безразличен към развитието на България. Често коментира обстановката у нас и не спестява критиките си, когато нещо не му харесва. Не отказва участие в различни меропирятия, доколкото силите му позволяват. Активен българин на 100 години! Това е полковник от запаса Николай Георгиев – Шмайзера.
