Не подминавайте симптоми, появили се след боледуване от COVID-19, предупреждава началникът на Клиниката по кардиология на ВМА.
– Проф. Даскалов, какви нови заболявания предизвика COVID пандемията и как усложни такива на сърдечната система?
– В месеците на пандемията от COVID-19 и след нея все по-голям интерес сред медицинската общност предизвикват остатъчните симптоми, структурни и функционални промени в различните органи и системи. Това е т. нар. „Продължителен COVID-19 синдром”, за който до този момент липсват точно утвърдена и общоприета дефиниция, както и биомаркери за доказване и затова се определя чрез симптомите и времевата рамка на поява. Оплакванията на пациентите са предимно от страна на дихателната система, сърцето и нервната система, но макар и по-рядко могат да бъдат засегнати отделителната и храносмилателната система, дори кожата и лигавиците. Могат също да се наблюдават нарушения в кръвосъсирването с последващи тромбози и тромбоемболии при най-тежко протеклите случаи на болестта. Но остатъчни соматични и функционални проблеми се откриват и при леките форми на COVID-19. Тези промени могат да се наблюдават за продължителен период от време, нарушавайки качеството на живот. Макар белите дробове да са „мишена” на болестта, при много пациенти той не е най-засегнатият орган и това ни дава право да дефинираме болестта не просто като респираторна, а като системна болест.
По честота отраженията на COVID пандемията върху сърдечно-съдовата система могат да бъдат разгледани като влошен контрол на кръвното налягане, по-често срещане на белодробен тромбоемболизъм във връзка с повишения тромбофиличен статус, главно след умерени и тежки форми на преболедуван COVID-19. На следващо място са по-чести ритъмни и проводни нарушения, остър миокардит и обостряне на проявите на исхемична болест на сърцето или поява на остър миокарден инфаркт.
– Какви симптоми не бива да подминаваме, защото „ще ни мине”, за да предотвратим инвалидизация и дори смърт?
– Въпросът е точен. Напоследък има тенденция за неглижиране на опасни, животозастрашаващи, внезапно появили се симптоми, които някак си пациентите изчакват да се „разминат” и ако може „да не се ходи на преглед в болница”. Това има своето дълбоко социално и психологично обяснение, но за съжаление, последиците остават за пациента. В най-голяма степен тези наблюдения важат за пациентите с остър миокарден инфаркт, където явяването след начало на оплакванията трябва да става възможно най-бързо и да не се чака. Колкото повече се чака, толкова по-голяма маса сърдечни клетки ще загиват заради липсата на кръвообращение в зоната на миокардния инфаркт. Ако пациентът се яви максимално бързо, ще се извърши незабавно освобождаване на сърдечната артерия от запушващия тромб и сърцето ще бъде спасено. По подобен начин изглеждат нещата и при белодробната тромбоемболия. Колкото повече се чака, толкова повече намаляват шансовете за успешно отстраняване на съсиреците от белодробната артерия. По аналогичен начин са нещата и при сърдечните аритмии. Ако се диагностицират рано след появата, съществува реален шанс да бъдат излекувани. Сред оплакванията, насочващи към незабавно търсене на спешна медицинска помощ, на първо място е внезапно появила се силна, централно разположена в гърдите болка, често съпроводена от гадене със или без повръщане, изпотяване и непреминаваща от промяна положението на тялото или прием на обезболяващи. Възможно е и внезапно появил се задух, който не позволява извършването на елементарни усилия, обикновено на фона на необичайно ниски стойности на кръвното налягане и ускорен пулс. На следващо място – загубата на съзнание без очевидна причина, внезапната поява на ускорено сърцебиене или прекалено бавен сърдечен пулс, със или без прималяване или загуба на съзнание.
– Коя възрастова група е най-засегната от пандемията във Вашата специалност? И в какво да са внимателни хората със заболявания на сърцето?
– Няма възрастова група над 18 г., която да е подмината от сърдечно асоциирани прояви на пандемията от COVID-19. По-скоро пациентите със сърдечно заболяване трябва да продължават да приемат назначената от кардиолога лекарствена терапия и при оплаквания да се консултират за оказване на помощ.
– Препоръчително ли е след COVID заболяване да се посети кардиолог и без тежки оплаквания?
– Да, дори и при леки, да не говорим при умерено изразени оплаквания от страна на сърцето след преболедуван COVID-19. Единствено прегледът и изследванията ще определят дали сърцето има отношение към тези оплаквания.
– Какво трябва да знаем за ролята на наследствения фактор в заболяванията на сърцето?
– За съжаление, какво трябва да знаем и какво знаем за наследствения фактор при болестите на сърцето, засега има огромна празнина. Ако не в съвременната медицина и кардиология, то с абсолютна сигурност в бъдеще генетиката ще ръководи диагностиката и терапията при повечето от заболяванията. Днес генетичните изследвания са от значение за диагнозата само при някои редки сърдечни болести. Генните терапии, съвсем условно казано, се прилагат също с успех.
– Какви са тенденциите в заболяванията на сърцето у нас?
– Сърдечно-съдовите заболявания в България са причина за приблизително 65% от смъртните случаи при мъже и жени. Когато се прибавят и онкологичните заболявания, този процент надхвърля 80%. От сърдечните болести в тази статистика основен дял от около 75% имат социално значимите заболявания, сред които на първо място е артериалната хипертония, следвана от исхемичната болест на сърцето и предсърдното мъждене.
– Печално е „първенството” ни в смърт поради сърдечен инфаркт. Кои са най-рисковите за здравето на сърцето ни навици? И какво означава в по-млада възраст профилактика на сърдечните заболявания?
– От една страна, начинът на живот има огромно значение да контролира риска от поява на сърдечно-съдово заболяване, от друга, при вече появила се сърдечна болест, да се профилактират бъдещи неблагоприятно развитие и усложнения. Стресът, натрупването на преумора и напрежение, вредните храни, липсата на физическа активност могат да доведат до начало на артериалната хипертония, аритмии и остри сърдечно-съдови инциденти. Ако се води умерен начин на живот, с дозирана физическа активност, отказ от вредни навици шансовете за изява на сърдечна болест, дори при фамилна обремененост значително намаляват. И при известно вече заболяване след корекция в стила и начина на живот нуждите от лекарствено лечение намаляват. Голяма част от сърдечно-съдовите събития могат да се предотвратят чрез подходящи превантивни мерки, като всекидневна физическа активност, здравословно хранене, отказ от тютюнопушене. Физическото натоварване тренира сърдечния мускул, защото така сърцето изтласква по-голямо количество кръв и кислород до всяка клетка в нашето тяло. Разбира се, физическите натоварвания трябва да бъдат съобразени с индивидуалните възможности на всеки. Здравословно, балансирано и правилно хранене е следващият значим фактор, за да се поддържа оптимално телесно тегло. Трябва да се полагат всички усилия за редуциране на наднорменото тегло, което е абсолютно сигурен рисков фактор за сърдечна недостатъчност и неблагоприятна прогноза. Ограничаването на солта, хидрогенираните мазнини, алкохола и тютюневите изделия намалява риска за сърдечно-съдовата система. Пушенето е сред основните причини за исхемична болест на сърцето и артериалната хипертония. Никотинът стеснява кръвоносните съдове, намалява притока на кислород към сърцето и повишава кръвното налягане. Съвременните рискови фактори са безсънието и стресът и са най-краткият път до артериалната хипертония и различни видове аритмии. Но за контролиране на риска от поява на сърдечна болест са важни профилактичните прегледи, за да се открият и лекуват навреме евентуалните болести на сърцето.
