Изпълнителният директор на „ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ“ ЕАД Кръстю Кръстев притежава уникална колекция, предимно от 70-те години.
Страстта към филателията е особен вид занаят. Впрочем думата „занаят“ в случая не е съвсем точна и уместна и има само метафоричен знак. Смисълът й по-скоро е символичен, който би следвало да подскаже, че страстта към филателията е необяснима магия. Или по-скоро хоби, което не запълва единствено свободното време, а може да осмисли живота на този, който му се е посветил. Не знам защо, но ей такива странни мисли ми се завъртяха в главата, след като видях колекцията на изпълнителния директор на „ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ“ ЕАД Кръстю Кръстев. А той не е професионален филателист. Защото има и такива, които с това си изкарват хляба. Преди години един бивш заместник-министър в Министерство на отбраната, много вещ и много известен в този бранш, ми призна, че ако човек се посвети само на това да събира марки и е добър играч, може месечно да си докарва доход от 10 000–12 000 лв. и не му трябва да работи.
Но шефът на „Терем“ не е от тези чешити. Магията на марките, страстта да ги събира са го завладели от малък. Започва да колекционира марки още от 12–13-годишен. След това се включва в дейността на различни пловдивски филателни клубове. Питам го от колко марки е колекцията му и той споменава, че ориентировъчно са над 400. Не ги е броил точно, но може и да са доста повече. Но не бройката е най-важната. Ценното е друго. През годините по различни поводи са валидирани марки в малък тираж от ограничен брой екземпляри. Издавани са, за да се отбележи дадено събитие. А той има в колекцията си немалко такива ценни екземпляри. Мисля си, че това е заслужен повод за гордост, след като знаеш, че притежаваш марки, с които могат да се похвалят малко хора.
„Любовта към филателията, страстта да събирам марки ми носят спокойствие, удовлетворение. Даже и да съм ядосан за нещо, това ме успокоява. Върша го за собствено удовлетворение. Парите в случая не ме интересуват, не го правя за пари. Те са без значение. За мен е по-важно духовното обогатяване, с което ме дарява това занимание. Именно то е безценно, защото ми дава знания и представа за много исторически събития и дати“, обяснява Кръстю Кръстев. И добавя, че знае и помни историята на всяка марка в колекцията, как я е придобил, откъде я има, с коя от чия колекция е разменена и т.н.
„Притежавам ценни марки от 70-те години. Но нямам никакво намерение да ги продавам. Защото за мен филателията е особен вид изкуство, което ни разкрива непознати светове, което ни обогатява“, заключава Кръстю Кръстев.
Една от марките, с които се гордее, е тиражираната през 1975г. по повод на първия експериментален полет на руснаци и американци с космическите кораби „Съюз“ и „Аполо“. Тогава това бе сред най-важните събития в областта на пилотираните космически полети, получило одобрението на целия свят, и съответно скачването на околоземна орбита на космически кораби от САЩ и СССР. Този исторически съвместен полет е възприет от специалистите и широката общественост като своеобразен край на космическата надпревара и начало на международното сътрудничество в областта на космическите изследвания. Друга ценна марка от колекцията на шефа на „Терем“ е „Ням лебед“ от 1976 г. Тя е пусната в серия „Водоплаващи птици“ от 6 пощенски марки – ням лебед, бял ангъч, лятно бърне, дива патица, казарка и качулата червеноглава патица. Ценното на колекцията на г-н Кръстю Кръстев е и в това, че неговите марки са без печат. Което ще рече, че са взети веднага след тиражирането им.
Барабаните – страстта на редник Христозов от Хасково
Тракийските хора на неговия оркестър ни правят горди българи.
Редник Християн Христозов е млад боец и служи в 1-ва рота на 31-ви механизиран батальон в Хасково. Той е младши оператор на комуникационни системи. Което ще рече, казано простичко по армейски – свързочник. Малцина обаче подозират с изключение на колегите му от ротата и батальона, че под камуфлажа на Християн тупти творческо сърце, лудо влюбено в музиката и отдадено на барабаните. А тази искра пламва още когато е бил в 7. клас и след това особено се разгаря, когато учи в механотехникума в Хасково. Тогава с приятели от града събират оркестър от духови инструменти, а той сяда зад барабаните и чинелите. Започват неуморни репетиции и изяви в града.
„Аз съм самоук музикант. Не съм учил нещо специално. Питате ме по какви стилове се увличам? Ами най-вече по сватбарската музика и българския народен фолклор“, споделя редник Христозов. Иначе казва, че може да свири всякакъв стил, абсолютно всичко. А от народната музика най-обича да изпълнява игривите и пъстри ритми на тракийските хора. Те му лежат на сърце, защото са някак си палави, мелодични, сякаш изпълнени с багрите на малка и красива България.
Интересувам се дали Християн си има идол, световен идол на барабаните, музикант на който иска и се стреми да подражава? Помислих си, че ще ми посочи някое от известните имена , подредени в класацията „10-те най-бързи барабанисти в света“. Признавам си, че отговорът му ме изуми, но и ме изненада приятно. „Моят идол е Йовко Станчев, свири в народен оркестър. Той ми е любимец. Учил съм се от него и сега продължавам да се уча. За мен е много добър“, откровен е Християн.
Редник Христозов е на 24 г., но едва от година и половина е професионален войник. Преди това е работил като шофьор, барман, после е бил служител във фирма. Но сега смята, че в армията е намерил истинското си призвание. „Баща ми беше военен. Служил е в 31-ви механизиран батальон. Той ме запали по военната професия“, откровен е редник Христозов.
Сега оркестърът на Християн е от шестима души. Събират се да репетират без повод, основно през уикенда. Участват в инициативата на общината за преглед на фолклорните самодейности. Изнасят и концерти в града, свирят по различни поводи, когато ги поканят. И най-важното, всичко правят безвъзмездно, не вземат и стотинка за труда си на обществената сцена, защото според Християн тяхната и лично неговата мисия е да доставят радост за душите и сърцата на хасковлии. Той и момчетата от оркестъра искат и правят това, което е по силите им – популяризират музиката, която прави всички ни истински и горди българи.
