Автор: Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Старшина Валерия Пенчева от НВУ колекционира истински шедьоври
Колекция от изящни порцеланови антики събира от години старшина Валерия Пенчева, старши специалист в Центъра за професионално и продължаващо обучение в Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“.
Тя притежава десетки чашки за чай и за кафе с различна форма и големина, чинийки, чайници за кафе и за чай, захарнички, солнички, латиерки, пръстени за салфетки, подложни чинии, чинии за хляб с разделители, фигурки… Тя признава, че не помни, колко точно е бройката на всички порцеланови антики, които има, но е категорична, че види ли някъде по сайтовете в интернет поредното изкушение, знае дали вече го притежава, или все още мечтае за него.
Съвсем малка част от колекцията Валерия е оставила на видно място. Тя и близките й си имат своите любими чашки, които ежедневно използват за кафе или чай, но повечето антики са прибрани в кутии, кашони и чекмеджета.
Всичко започнало, когато тя и съпругът й – бившият заместник-началник на Националния военен университет „Васил Левски“ о.з. полковник Евгени Пенчев, станали семейство. Тогава свекърва й им подарила български порцеланов сервиз. Младите влюбени имали и други чинии, затова Валерия старателно прибрала подаръка.
„Обаче веднъж го извадихме и аз счупих едно плато“
Жената нищо не каза, но на мен ми стане криво, затова, когато след време попаднах на група, в която предлагаха подобни части от сервиз, купих същото това плато. Започнах да чета, стана ми интересно и до днес порцеланът ми е хоби“, усмихва се Валерия и разказва, че немного отдавна България е била една от държавите с развита порцеланова промишленост, също като Англия, Унгария, Франция, Русия, Китай.
„Порцеланът излиза често в старите къщи, които са пуснати в продажба. В мазета и по тавани стоят прибрани стари български порцеланови съкровища. Наследниците или не се интересуват от тях, или не знаят какво богатство притежават. А всъщност някога са наричали порцелана бялото злато. И понеже хората не знаят тези подробности, хвърлят находките в контейнерите.
Колекционерите събират един сервиз бавно и методично, особено когато неговите части надхвърлят бройката 500. Те купуват частите една по една, точно както подхожда и тя самата. „Чашите, които ние определяме като чаши за кафе и за чай, всъщност се водят мъжка и дамска чаша. Голямата е за него, по-малката, кафеената – за дамата. Съответно чашите са в различна форма, като всяка форма си има име. Моята любима форма се нарича „ейвън“ – това е разлата голяма чаша. Чайникът за кафе се различава от този за чай, отново по големината и формата“, обяснява Валерия Пенчева. И продължава да изброява. „В сервизите често има латиерки – това са малките канички за мляко, захарнички в каквито се сетите форми, солнички, двуетажни, триетажни, че и на повече етажи фруктиери за сандвичи и бисквити. Всички заводи за порцелан имат към сервизите си и фигурки на мъже и жени, а и на животни. Правят и порцеланови яйца в различна големина, които са изящни кутийки за бижута, освен че са украшение към сервиза“.
„На марката Queen’s Rosina China е първата чашка, която видях някъде в интернет, и ме грабна с красотата си. Започнах да чета за английския порцелан и да следя какво излиза в групи и търгове. Така си набавям частите от сервизи – тук една чашка, там – чинийка, на трето място излиза фигурка. Но аз не съм просто пристрастена, харесва ми да чета за порцелана и марките. Всяка си има история. Най-масовият порцелан например е с рисунъка Old Country Rose. Той и най-дълго се е задържал на пазара. На практика почти във всяко английско семейство има такъв порцелан“, разказва старшина Пенчева.
От многото изчетена информация тя научила, че някога малките английски градчета се изхранвали точно с производството на порцелан. Почти навсякъде имало фабрики. С времето гигантите започнали да ги изкупуват, но запазвали рисунъка. Цялата информация за името на серията, за годината на производство и мястото се вписва в миниатюрния печат, който всяка част на сервиза притежава.
По печата истинските колекционери могат да разберат дали порцеланът е оригинален, или не, дали е стар, или е съвременно производство. Оригиналният и фин порцелан отразява светлината, освен това е много тънък. Рисунъкът е правен на ръка и това си личи по релефа. А още по-добрите колекционери знаят, че англичаните работят с костено брашно, а французите – с минерално вещество.
Най-трудно се правят съдовете, които имат капачета. Трябва да напаснеш съда и капачето, което е въпрос на точни изчисления, защото при изпичането порцеланът се свива“, обяснява Валерия. И допълва, че почти всички порцеланови сервизи са с позлатен кант, защото среброто се топи при изпичането.
Валерия признава и това, че в колекцията си няма например Meissen – Мaйсенски порцелан. Марката е немска, фина и много скъпа. Няма и от английския порцелан Wedgwood, който е известен не само с това, че е съвършен, а и защото английската кралица го е подарявала на височайшите си гости. Има обаче няколко чашки от марката Paragon – чашки, чиито стени са малко по-дебели от яйчена черупка.
„Разбира се, че чупя, а и често ми ги доставят начупени. Но вкарвам красивите части в бижутата от медна тел, които правя. Е, може и да се залепят. В Китай го правят и вярват, че така дават нов живот на счупеното“, обяснява старшина Валерия Пенчева, която вече 27 години е в армията. Тръгнала от военното училище в Шумен, минала през международна длъжност в Белгия и от 2007 г. е в НВУ. Когато приела службата тук, нямала намерение да се задържа още дълго в армията, но… срещнала съпруга тук.
