Може ли дървото да „говори“? Има ли „душа“? Можем ли да „общуваме“ с него, колкото и невероятно да звучи? На пръв поглед подобни въпроси са странни, ненужни, ексцентрични? Но нека не прибързваме с отговорите, а да се позамислим поне малко. Дървото има „душа“, стига човек да може да я види и усети най-вече. С дървото може да „общуваме“ без думи и да изваяме образи от него. Да, всичко това е възможно, стига да имаме и ние душа, която да го почувства, и талант, който да го приложи. А капитан Милен Здравчев от 61-ва механизирана бригада в Карлово вероятно още от 13-годишен интуитивно е прозрял, че може да „общува“ с дървото. Без думи. Да му е другар и то да му е спътник в живота. Именно оттогава започва да се занимава с дърворезба. Каква е магията, която го влече към това хоби, към тази страст?
„Магията ли, ами това е допирът до самото дърво? То излъчва топлина, самите шарки те омайват. Виждаш ги, те излизат и така у мен възниква любопитство, така се ражда предизвикателство към самото дървообработване. Започвам да търся варианти какви фигури да извая, въображението ми работи“, разказва капитан Милен Здравчев. Така постепенно, с течение на времето, го завладява страстта да майстори фигури от дърво, да претворява сюжети от живота, да извайва мигове на прозрение към красивото, поетичното и прекрасното в живота.
Обяснява, че работи с всякакво дърво: орех, цяр, липа, дъб и бук. Орехът, цярът и букът са по-твърди дървета, не са толкова лесни за обработка, изисква се максимално усилие, за да сътвориш от тях някакъв предмет или композиция. Най-мека, лесна и податлива на обработка е липата. „Да се работи с изходен материал от това дърво е цяло удоволствие“, смята капитан Здравчев.
Питам го как си избира сюжетите за своите творби? Отговаря ми лаконично: „Сам си ги избирам“. Като всеки самобитен и самоук талант вдъхновението за даден сюжет може да го споходи по всяко време. Веднъж може да е случайно хрумване, друг път пък да е дълго и внимателно обмисляна идея. Ако пък фигурката, която майстори, е предназначена за приятел – било то по повод рожден ден, някакъв юбилей или просто ей така, зависи вече от човека. От неговите навици, слабости, склонности, привички и т.н. За да може подаръкът на капитан Здравчев да е огледално копие на характера на този, който ще го получи. И най-важното е: да му допадне и да му хареса. Да му достави радост, а това е целта на капитана.
Обикновено за дадена творба от дърво, за да оживее под неговите умели и сръчни ръце, се изисква време. „Много е относително за колко дни правя една дърворезба. Зависи от елементите и сложността на самата идея, която искам да реализирам. А има и още нещо – дали ще е само от дърво, или няма да се наложи да влагам и други материали“, обяснява тънкостите на своя занаят капитан Милен Здравчев.
Неговото царство в свободното време е неговата работилничка в мазето в блока, където живее. Тя не е голяма, но е неговият свят в свободното му време. Когато влезе вътре, сякаш попада в друга Вселена. И всичко, което твори, е за негово собствено удоволствие. Това са минути и часове, когато се откъсва от проблемите на ежедневието и признава, че така релаксира. А всъщност капитанът започва да си общува с дървото, да твори един прекрасен, красив и нов свят, рожба на този странен диалог между човек и природа. Така творбите му носят удовлетворение не само за него, но и радост за неговите приятели, близки и колеги.
