И двамата са родом от Карловско – единият е от Сопот, другият от града на Апостола. И двамата са от един випуск на професионална гимназия „Ген. Владимир Заимов“ в Сопот. После и двамата кандидатстват в Националния военен университет по една и съща специалност „мотопехотни и танкови войски.“ Приемат ги и двамата завършват висшето си военно образование в един взвод, в едно класно. След това и двамата ги назначават в 61-ва Стрямска механизирана бригада като взводни командири в 1-ви механизиран батальон. Сега и двамата са ротни командири в същия батальон. Единият командва 2-ра механизирана рота, а другият – 3-та. И двамата се женят почти едновременно с известна разлика във времето. В една и съща година и двамата стават бащи. И двамата имат момченца, които почти са връстници, но пак с малка разлика във времето.
Двамата – това са старши лейтенантите Яни Ласкарев и Динко Маврудиев. Та са истински приятели – още от ученическите си години и сега като командири. Докога житейският им път ще върви заедно и успоредно по две съседни писти? Неминуемо, все някога, животът ще ги раздели. Това е неизбежно. Но за какво си мечтаят сега тези двама прекрасни млади офицери? Как възпитават децата си? Какво мислят за воинския дълг и службата в името на Отечеството? Екип на в. „Българска армия“ гостува и на двамата и в два последователни броя ще ви разкажем за тях и техните семейства.
За какво мечтае семейството на старши лейтенант Яни Ласкарев?
Старши лейтенант Яни Ласкарев ни посреща в красив, уютен и типично по български спретнат и кокетен дом в родния му Сопот. В къща с дворче със зеленина и безкомпромисен пазач, който бди за неканени гости – куче от страховитата порода „кане корсо“. Посреща ни и чаровната му половинка Стелияна с осеммесечния Атанас на ръце. Това е „войсковият“ състав на семейство Ласкареви. Той и тя твърдят: „поне засега“.
„Военната професия за мен не е просто работа, с която да се препитаваш. Тя е преди всичко дълг, лоялност и всеотдайност. Дълг към род и Родина, лоялност към командирите и всеотдайност да се раздаваш докрай“, откровен е старши лейтенант Яни Ласкарев. Командирът на 2-ра механизирана рота смята, че работата с хората е най-важното, но и най-трудното в офицерската му дейност. Защото командирът трябва да убеждава не само с думи, а преди всичко с личен пример, за да имат подчинените му респект и уважение към него. Старши лейтенантът уточнява, че досега не е наказвал поради простата причина, че дисциплината в ротата е на високо ниво и не се е налагало да прибягва до подобни мерки. Радостните моменти в службата му идват обикновено, след като е завършило някое тежко занятие или учение. Тогава идва чисто човешкото удовлетворение, че усилията ти не са отишли напразно. А най-трудният момент досега в службата му е бил, когато е починал негов колега.
Иначе извън служебната рамка на войсковото всекидневие ротата живее по най-хубавите неписани канони на армейския колективизъм. Често се събират, веселят се, празнуват. Ако някой има нужда от помощ след работно време, всички са готови да откликнат.
Яни е от Сопот, а чаровната Стелияна от Карлово. Знаят се още от деца. Но сега, от дистанцията на времето, някак си мъдро обясняват, че отначало той харесал нея, а после тя него.Така е в живота – неведоми и тайнствени понякога са пътищата на щастливата любов. Съпругата работи като счетоводител в Пловдив. Сега обаче се е отдала на най-важната мисия в живота си – грижите към малкия Атанас. Те са я обсебили напълно. А мечтите им отсега са за още една рожба. М.г. на 17 септември са подписали и са се врекли във вечна вярност, а тази година смятат да вдигнат сватба.
„Той е от много добро семейство. Защо го харесах ли? Защото подхождаше към мен възпитано, кавалерски. Ето това ме плени и реших, че това ще е мъжът на живота ми. Много ми допада неговото семейство, има прекрасни родители, майка му е детска учителка, много добър педагог. Аз не се чувствам абсолютно подготвена, да, ние ще възпитаваме нашето дете, но ще се вслушваме в съветите на неговите родители. Защото искаме да възпитаме нашето детенце като един добър и справедлив човек“, откровена е Стелияна. „Ако очаквате да кажа, че синът ни ще стане офицер, няма да чуете такова нещо от мен. Като порасне, той сам ще си избере пътя в живота. Ако сметне обаче, че баща му е достойна личност с достойна професия, няма да имам нищо против да продължи започнатото от мен“, смята младият офицер.
Татова са малките семейни „секрети“ и големите мечти на семейство Яни и Стелияна Ласкареви – да живеят и работят честно и почтено, да отгледат и възпитат достойно поколение. Да им пожелаем да ги осъществят!
