Големият български гимнастик и цирков акробат излиза в светлините на казармената арена.
Енчо Керязов може би няма нужда от специално представяне. Той е достатъчно популярен с постиженията си в областта на спорта и цирковото изкуство. Но печатът си има правила и не можем да ги пренебрегнем, когато представяме една личност от неговия ранг. Така че да опитаме накратко.
И така, Енчо Керязов е роден на 15 октомври в гр. Елхово в семейството на учители. Започва да се занимава с акробатика и спортна гимнастика от шестгодишен. Завършва спортно училище в Ямбол, последните години в самостоятелна форма на обучение, защото
още като тийнейджър става майстор на спорта
и влиза в националния отбор на България по акробатика.
Впоследствие се „преквалифицира“ в цирков акробат и започва гастроли по арените на Австрия, Германия, Финландия, Великобритания, Испания и други държави в Европа. След 2000-ата година започва самостоятелна кариера на еквилибрист.
Званието „Сребърен клоун“ от световния цирков фестивал в Монте Карло през 2007 г. му помага да подпише седемгодишен контракт с най-престижния цирк на ЕС – „Ронкали“. Така става най-скъпоплатения български цирков артист в историята.
Основава фондация „Енчо Керязов“ (2010), която подпомага родни таланти в сферата на изкуствата, спорта и образованието. Фондацията ежегодно присъжда и връчва награди.
Участва като гост в журито на предаването „България търси талант“ през 2012 г. По време на местните избори през 2019 г. подкрепя кандидата за кмет на Ямбол Валентин Реванcки и в момента Керязов е заместник-кмет на областния град с ресор култура, спорт, младежки дейности, туризъм и връзки с обществеността.
През 2021 г. Керязов официално прекратява кариерата си след повече от 40 години пред публика и 30 години на сцена.
Но вестник „Българска армия“ е военен вестник, така че, без да губим повече скъпоценно мастило и хартия, се насочваме направо към темата.
Заради ангажиментите си и подписаните договори с европейските циркове
закъснява с две години за военна служба
Не, не го взимат в спортна рота, както вероятно ще предположите, защото той вече е прекъснал връзката си със спорта и се изявява като цирков артист. Влиза в новобранска рота в поделението в с. Мамарчево (Ямболско), а остатъкът от службата си изкарва в селата Ружица и Желязково.
„Навремето имаше една такава зона на турската граница с противотанкова батарея“, обяснява Керязов. „Самото съоръжение представляваше защитна дъга от огневи точки, тоест вкопани танкове, само куполите и оръдията им са над нивото на земята.“
Забравил е номера на поделението в Ружица, но скоро минава оттам, за да си припомни казармата. Впоследствие го разпределят в с. Желязково в Странджанския край, където навремето се намират огромни складове с боеприпаси и хранителни запаси.
Специалността на Керязов е мерач на една от огневите точки. Служи година и половина от 1993 до 1995 г. „Там всички се занимавахме със спорт, защото си имаше изисквания, за да те пуснат в гарнизонен отпуск. Имахме спортни нормативи – набирания, коремни преси, три километра бягане, – и както всяко поделение, играехме футбол, баскетбол.
„Разполагахме с много свободно време между нарядите, които давахме, на поста дежуряха въоръжени цивилни служители от селото, а ние с още едно момче давахме началник-караул. Направихме си „спортна зала“ на открито, тогава след селскостопанската реформа и ликвидирането на АПК-тата имаше бракувани трактори и
от техните верижни колела си направихме щанги
гири, лежанки“, спомня си Керязов.
Нахъсват се допълнително от първите списания за културисти, които се появяват в България по онова време. Те представят съвсем нова техника на тренировки с натоварване на отделни мускулни групи, която коренно се отличава от онова, което спортистът познава от акробатиката.
„Това бяха първите години след падането на желязната завеса. Да не забравяме, че за популярността на културизма допринесе Холивуд, в частност кариерата на екшън актьори като Арнолд Шварценегер и Силвестър Сталоун. Всеки тийнейджър навремето искаше да прилича на тях. Сега има специализирани магазини, които продават препарати и субстанции за увеличаване на мускулната маса и релеф, които навремето бяха забранени. Сега искаме всичко да става много бързо, ако може сутринта да тренираме, а следобед да изглеждаме по този начин. Ако проследим внимателно кариерата на Шварценегер, ще видим колко много време му отнемат тренировките, за да постигне прочутата си визия на младини. Забранените пътища са много по-кратки, но когато човек не е информиран за страничните ефекти от въпросните субстанции, последствията могат да бъдат доста опасни или най-малкото вредни за организма“, споделя професионалистът в силовите спортове.
Впрочем отклонихме се. Да се върнем на наборната служба. Как влияеше казармата на младите мъже? „Мисля, че на всички ни липсва под една или друга форма, защото армията дава една сигурност на обществото и тук говоря не само за защита при военен конфликт, а и за летните пожари и наводнения, за бедствия и аварии, защото навремето всеки български град можеше да извади огромен ресурс от военнослужещи, които за кратко да се справят със ситуацията. Сега родителите разчитат на обучението от страна на
треньорите, но те не могат да имат същото въздействие, каквото имаше армията
Няма ги лостовете, строгото подчинение, порядките, казармения режим. Нямаш подкрепа и защита от страна на родителите, трябва да се справяш сам. Това безспорно калява мъжа“, категоричен е Керязов.
Разбира се, не настоява срокът на службата да бъде от порядъка на година и половина-две, както беше, достатъчни са три-четири месеца, за да се научат младите да боравят с оръжие, да оцеляват в дивата природа, ако щете, пък и да оцеляват въобще. В това число, и в обществото. Да има елементарни познания по първа помощ и действия в критични бедствени ситуации.
А весели случки имаше ли в казармата, куриози? „Когато стане въпрос за това, винаги в съзнанието ми първо изниква новобранската рота, когато правехме различни забави на старите войници. Те сядаха по столовете като на концерт, а ние, новобранците, се нареждахме в редица и танцувахме, дори имаше един, който играеше ролята на радио, и всяко едно от копчетата на куртката му беше съответна станция. И той почваше: „Добър вечер, вие сте на вълните на Радио 999, примерно, сега специален поздрав за Вас ще изпълни редник…“. И пееше някоя популярна песен. Изнасяше концерти на Марая Кери, която тогава беше хит, и беше много смешно. Отляво застават дамите, отдясно кавалерите, те канят дамите. Тогава не ни беше много приятно, но сега се смеем на тия неща“.
Срещат се още понякога с момчетата от набора, някои от казармените приятелства Керязов пази и до днес. До края на службата си остава редник. Хубавото на казармата е, че там младите хора имат много време да кроят планове и да си мислят, че като излязат пак навън, ще преобърнат света. „Там си мислиш, че армията ти е виновна, че тя е прекъснала живота и развитието ти, ти си много добър, но когато после се сблъскаш с реалността, разбираш, че тя ти е дала една основа на мислене за справяне с трудностите.”
