Любомир Денов
В красивия украински град се пресичат аристократично минало и модерно настояще.
Един от най-старите украински градове се развива и става все по-красив въпреки войната. Лвов е на запад, на 400 км от столицата Киев. Но и тук падат ракети и бомби. Съвсем скоро ракети удариха сгради в академията на сухопътните войски и жилищен блок близо до нея. Пресни са спомените за бомби върху местна ТЕЦ. В началото на войната пък ракети улучиха близкия център за обучение на войници в полигона Яворов.
А сигналите за въздушна тревога са всекидневие. Те звучат при всяка опасност от атака на вражески самолети и при конкретни удари на дронове.
Въпреки това детски смях оглася фонтаните пред местния оперен театър – копие на сградата на виенската опера. Легенда гласи, че на времето архитектът на лвовската опера сложил край на живота си, след като разбрал, че сградата е построена върху подземна река. Реката тече и днес, а невероятно красивата сграда не е мръднала въпреки годините. С тази разлика, че точно там, където са фонтаните до преди 20-ина години стърчеше дежурният паметник на Ленин.
Друга забележителност на града – паметникът на великия полски поет Адам Мицкевич е скрит зад здрава метална конструкция. Така са предпазени и други ценни скулптури в стария лвовски център. Върху всяка има надпис:“Ще се любувате на оригинала след победата“.
Бурен живот кипи и на „Площад Ринок“ /пазарния площад/, проектиран по модела на градовете от бившата Австроунгарска империя. С изящна архитектура от онова време все още блести „Домът на учените“, който до скоро е бил и дом на чуждестранните студенти. Напук на войната улиците на Лвов са пълни с живот. Младежи бягат за здраве, възрастни търсят покоя на паркове и градинки. Типичен пример е една от аристократическите улици в центъра на града – някога „Академическая“, а сега проспект „Тарас Шевченко“.
