През 1650 година преди Новата ера чудовищен взрив разтърсва Средиземноморието. Вулканът на остров Тира, по-известен като Санторини, експодира с такава сила, че централната част на острова, висока 1,300 метра, полита към небето сякаш е тапа от шампанско, а не 100 кубически километра скали. Огромният кратер, така наречената калдера, се напълва с морска вода-събитие, което сякаш обяснява и потвърждава мита за загадъчното изчезване на континента Атлантида. При експлозията се образува огромна вълна цунами с неправдоподобна височина, която, движейки се със скорост 350 километра в час залива целия Егейски регион, стигайки до бреговете на Кипър, Средния изток и Северна Африка, унищожавайки всичко по пътя си. Смята се, че именно тази катастрофа слага край на минойската цивилизация на остров Крит.
