Ивайло ПАШОВ
Командир към подчинен: „Нямаш право на грешка! И сам воинът е воин!”.
На 29 септември т. г. тържествено беше отбелязана 40-годишнината от първата стрелба със ЗРК „Куб“ на в. ф. 36150 – Стара Загора, от Първа зенитно-ракетна база (1 зрб) от състава на Военновъздушните сили (ВВС). По този повод то отвори вратите си за среща между бившите му и настоящите военнослужещи. Събитието уважиха командирът на 1 зрб полковник Цветелин Цонев, началници на отдели и сектори от Командването на ВВС, командири на дивизиони на базата и на военни формирования от гарнизона и представители на местната власт.
Празникът започна с приемане на тържествения строй от командира на формированието подполковник Владимир Димитров. Със заповеди на командира на ВВС, на командирите на 1 зрб и в. ф. 36150 бяха наградени множество военнослужещи. Кулминацията на събитието стана
демонстрация със зенитно-ракетната техника
Бойни разчети от формированието показаха марш и превеждане на зенитно-ракетен комплекс (ЗРК) „Куб“ от походно в бойно положение и бойна работа.
Емоционалните срещи между старите бойни другари, топлите разговори между ветераните и техните наследници в строя и взаимното уважение изпълниха тържеството с много неподправена, своего рода, семейна атмосфера. А носталгичната сантименталност на побелелите ракетчици пред бойните машини ме провокира да разкажа за онзи първи боен дебют на полигона „Ашулук”, който събра тези няколко поколения доблестни стражи на родното небе.
Формированието води началото си още от далечната 1949 г., когато на базата на 2 зенитно-артилерийски дивизион (задн) в Хасково е създаден 17 задн, въоръжен 37-мм оръдия, и по-късно предислоциран в Кърджали. В периода 1954–1962 г. дивизионът преминава през няколко трансформации, в хода на които постепенно е изцяло превъоръжен с 57-мм зенитни оръдия С-60. През 1964 г. „възкръсва” като полк (77 зенап) в състава на 17-а мотострелкова дивизия на Втора армия.
От 1 октомври 1978 г. формированието получава нов военнопощенски номер – 36150. В периода 1981–1983 г. се предислоцира от Кърджали в Димитровград, преименува се на 77-и войскови дивизионен самоходен зенитно-ракетен полк (77 вдсзрп) и се превъоръжава с нова бойна техника – ЗРК 2К12 „Куб”. През есента на 1983 г. след успешно сдаване на задача пред Контролна комисия от Командването на СВ личният състав и техниката се натоварват на жп ешелони на гара Узунджово. С тях поемат за провеждане на първото тактическо учение с бойни стрелби (ТУБС) на полигона „Ашулук” в бившия СССР.
Полкът заминава с плътен щат
– около 350 души (60–70 офицери, останалите – сержанти и войници) и с цялата си техника – от щабните до бойните машини. С влаковите композиции се транспортира всичко нужно за предислоцирането, провеждането на стрелбите и завръщането в България. От горивото и гориво-смазочните материали за машините през предвидените за пусковете ракети до продоволствието (включително чаят), медикаментите и санитарните материали. Личният състав сам организира товаро-разтоварните работи, укрепването и охраната на техниката и товарите.
Пътуването отнема около две седмици. След разтоварването на техниката ракетчиците извършват с нея около 90-км марш до полигона през степите. По този начин се отиграва придвижване до указан за заемане район. И за да е всичко максимално реалистично, по маршрута се натъкват на райони, обозначени с табели „Заразено с иприт”. Тогава слагат противогазите и противохимическите облекла и продължават през тях.
Първите бойни стрелби на формированието са проведени на 29 септември 1983 г. Те са предшествани от успешни зачотни стрелби, при които се отработва отразяване на въздушен нальот. След тях идва ред и на „горещите“ пускове.
Задачата е да се унищожат 4 броя мишени от самолетен тип Ла-17. Разрешеният разход е 4 ракети (за всяка батарея по една). Всяка батарея трябва да порази по 1 мишена, за да бъде допусната до носене на бойно дежурство след завръщане в България.
На полигона ракетните батареи пристигат в пълен комплект с по 4 самоходни пускови установки, като две са резервни. С бойни ракети (по една) са заредени само по две от машините (с командири офицери на всяка). Бойните стрелби се провеждат следобед, а
мишените са запускани през интервал от минута
Наличието на 4 мишени във въздуха не стряска разчета в кабината за бойно управление. Командирът на полка майор Ангел Костов поставя задачите на батареите по реда на номерата им.
Първи получава заповед за унищожение командирът на 1 батарея старши лейтенант Николай Йоцов, който натиска бутона „Пуск“ в 15,00 ч. С отлично попадение той „повежда” останалите. След него последователно дават пускове и поразяват своите мишени 2-ра батарея с командир старши лейтенант Гошо Матев (ракетата излита от пускова с командир лейтенант Шишманов), 3-та батарея с командир старши лейтенант Манол Каварджиков (пускова с командир лейтенант Величков) и 4-та батарея с командир старши лейтенант Димчо Кънчев (пускова с командир лейтенант Янчев).
Пусковете се извършват по реда на батареите, като всяка стреляща следващата е дублираща. Единствено последната, 4-та батарея, няма подсигуряваща. Но нейният командир старши лейтенант Кънчев (днес о.з. майор) още си спомня думите на командира на полка майор Костов, когато на рубежа остава само той: „Ти си последен. Нямаш право на грешка! И сам воинът е воин!”. И младият офицер не греши…
Ето какво споделя за своя първи пуск о.з. майор Кънчев: „Всичко беше като насън. След захвата на мишената и сигнала за готовност на ракетите натиснах бутона „Пуск”. Очакваният доклад за излитане не постъпи от командира на самоходната пускова установка лейтенант Янчев. Заповядах му дублиране на пуска. Ракетата излетя! Напрежението не ме напусна, докато не видях на телевизионно-оптичния визир срещата с мишената. Чувството беше неописуемо”.
С четири пуска са унищожени и четирите Ла-17 с разход 4 ракети. Оценката за изпълнената първа бойна задача е отлична. Ракетчиците са поздравени от командващия ПВО на СВ и командващия Втора армия генерал-майор Панайотов, които присъстват на стрелбите. За старателната подготовка и отличните резултати
полкът е класиран на първо място
в тогавашната дивизия.
След успешния дебют на полигона и завръщането в България формированието застъпва в първото си бойно дежурство. То е на стартова позиция край с. Воден.
През изминалите четири десетилетия от първите стрелби съединението многократно се доказва на полигоните зад граница и у нас. Преминава и през още реорганизации. В резултат на тази от 2002 г. се предислоцира в района на Стара Загора и е преподчинено на 2-ра зенитно-ракетна бригада (2 зрбр) от състава на Корпус ПВО, а впоследствие на 1 зрбр и приемника й 1 зрб от състава на ВВС.
Настоящите наследници на пионерите от някогашния димитровградски зенитно-ракетен полк „Куб” продължават да носят постоянно дежурство по охрана на родното небе и превръщат в традиция демонстрацията на бойно майсторство на полигон „Шабла”.
През т. г. на ТУБС „Шабла 2023” личният състав на в. ф. 36150 за първи път пребазира верижната си техника до полигона изцяло чрез трейлери, а автомобилната техника – на собствен ход. С това се спестяват товаренето на жп ешелони, чакането и тежките преходи през Добруджа, костващи 2–3 дни път. Маршът е извършен в рамките на 8–10 ч. На полигона ракетчиците на „Куб”-а участват в експериментални и съвместни бойни стрелби с разчети от 250-а ракетна бригада за ПВО от Сърбия.
В хода им, на 7 юни, 3-та зенитно-ракетна батарея със стрелящ офицер капитан Найден Найденов и командир на пускова установка офицерски кандидат Борислав Борисов осъществи стотния (!) ракетен пуск на формированието. По този повод на
честването на 40-годишнината
от първата стрелба командирът на 1 зрб полковник Цонев връчи на командира на дивизиона и на капитан Найденов тематични фотопана за спомен от събитието. Подробности за тази стрелба ще разкажем отделно, защото протичането й е не по-малко емоционално от някогашната първа.
