Радка ЗЛАТЕВА
Езерото Маджоре: пътешествие в рая.
Кътче от рая е езерото Маджоре – второто по големина алпийско езеро в Северна Италия. 80% от него е разположено на територията на Италия, а останалата – на Швейцария. Бреговете му са осеяни с
малки красиви градчета
китни селца, палмови, портокалови, лимонови и маслинови дървета и зелени долини, които преливат в заснежените върхове на Алпите.
Трите острова – Мадре, Белла и Пескатори, разположени в езерото, са наречени Боромеови острови на името на една много специална и уникална фамилия – Боромео, която е оставила ярък отпечатък върху целия регион. С изненада научаваме, че и до ден днешен островите са притежание на наследниците на фамилията – 14 на брой, които идват редовно в двете вили в Мадре и Белла, основно през летните месеци. Когато те са там, от едната страна на сградите се издига специален флаг и туристите могат да посещават само другата част. В специално споразумение с италианските власти получаваните от семейството доходи се използват за поддръжка на сградите и градините.
Отново предпочитаният ни транспорт за разходка е корабче, с което стигаме до китното градче Стреза, привличащо от векове европейската бохема – писатели, художници, музиканти, милионери и авантюристи се чувстват тук като у дома си и през зимата, и през лятото. Разхождаме се из малките търговски улички, където може да се купи почти всичко – ликьори, вина, сувенири, подправки, и където се смесват ароматите на камелии, азалии и родедендрони.
И тук отново ни впечатлява огромният „Гранд хотел дез Илес Бороме” –
архитектурният диамант
който повече от 150 години посреща звездни гости от цял свят и е увековечен от самия Ърнест Хемингуей в един от най-въздействащите антивоенни романи на всички времена „Сбогом на оръжията”. Точно тук героят му Фредерик Хенри среща голямата си любов Катрин Баркли и точно тук и до днес в лоби бара все още се сервира силно хемингуеевско мартини, за да помогне на гостите да навлязат в състоянието „замаян от любов”. Хотелът е построен през 1861 г. и прекрасната му фасада пази спомена за тази шеметна, бурна и разнолика епоха, наречена Бел Епок – втората половина на XIX век. Казват, че ако някой иска да ви изпрати писмо по пощата, няма нужда да пише нито страна, нито град, нито кодове, достатъчно е да укаже името ви и името на хотела. Бъдете сигурни, че ще получите писмото.
Но стига сме се прехласвали по отминали времена, време е да обърнем внимание на двата острова Бела и Мадре. Третото живописно островче Пескатори ще спомена бегло, защото то контрастира ярко с разкоша на първите две, обитава се само от 32 жители рибари, но пък там може да си похапнете сладко-сладко от типичните за региона морски деликатеси.
И ето ни на двата острова с разкошните градини и впечатляващите барокови дворци, които пазят историята и културата, добавяйки ги към очарованието на това място. Замъци, дворци, резиденции, вили – както и да ги наречете, няма да сбъркате. В тях се съхраняват автентични
предмети от живота на фамилията Боромео
а огромните бални мраморни зали, картинни галерии, старинни мебели, изящни полилеи от Мурано, красиви фламандски гоблени от XVI век заедно с приборите за хранене разказват за живота на семейството. Стаите, превърнати в театрални зали с десетки ръчно изработени кукли, пресъздават атмосферата, вниманието и начина, по който са отглеждали децата си.
Любовта на граф Карло III Боромео превръща Изола Белла от една обикновена суха скала в остров, изпъстрен с цветя и аромати – подарък за любимата жена Изабелла. Тонове пръст, семена и екзотични растения от цял свят са пренесени тук, за да го превърнат в оазис за посетителите, но преди всичко в райско кътче за една любов. За терасовидните градини с формата на пресечена пирамида на няколко нива е търсен ефектът на стъпаловидната сватбена торта и то още в XVII век. Какво ли не прави любовта, дори и торти градини! На най-горната тераса, на 34 м височина е поставена статуя на еднорог – символ на фамилията Боромео.
Не по-малко пищна е ботаническата градина в английски стил на Изола Мадре, в която освен изключително редките екзотични растения има още един символ на фамилията – кашмирен кипарис на повече от 250 години – подарък като семена от Холандия. Този гигант
днес е висок 70 м и има диаметър 8 м
Но… и символите могат да падат! През 2006 г. торнадо поваля дървото, но без да прекъсва кореновата му система. Екип от инженери и биолози пускат с хеликоптер кранове, за да го повдигнат и го укрепват със здрави стоманени въжета; наблюдават го 3 години и се произнасят, че то ще живее още дълго. Е, да си символ в Италия е хубаво нещо – ще ти се радват, ще се грижат за теб, ще те ухажват…
Без малко да забравя щъкащите навсякъде из градините златни фазани, зайчета, сърнички, бели и зелени пауни, които както и да ги молехме, не си отвориха опашките! Ето затова щях да ги забравя. Въпреки че те чудесно дописват атмосферата на това място.
Тръгнахме си с малко носталгия от това, че напускаме приказката, която Боромеовата фамилия е написала във времето, продължаваща да интригува и вълнува и до днес. Едно вълшебно място, където в идеална хармония заедно живеят произведения на природата, изкуството и любовта.
