Храненето да е разнообразно, но за постигане на рационалност трябва да внимаваме с количеството, смята експертът от НВУ .
Полковник доц. д-р Павлин Глушков е роден през 1978 г. във Велико Търново. Завършва специалността „Продоволствено и вещево снабдяване“ във ВВОВУ „Васил Левски“ през 2001 г. През 2020 г. завършва Стратегически курс във ВА „Г. C. Pаковски“. От 2021 г. е доцент в катедра „Логистика и мениджмънт“ в НВУ „Васил Левски“.
„На 25 декември завършват Коледните пости, които са започнали на 15 ноември. През тези дни се позволява включване в дневното меню на олио или олио и риба. Християните, които спазват постите, очистват своето тяло с въздържание от храна и алкохол. Заедно с това стремежът е човек да пости и духовно. Храненето на здравия човек трябва да е рационално или още разумно, така че то да удовлетворява възможно най-пълно физиологичните му потребности от хранителни вещества и енергия и да му осигурява добро здраве и дълголетие. За да се постигне това е препоръчително 60–70% от дневното меню на човек да е съставено от пресни плодове, сурови зеленчуци, мляко и млечни продукти, бобови храни без леща и сух грах. Така ще се постигне идеалният баланс между алкализиращи и подкиселяващи храни, които човек приема. Това ще доведе до установяване на здравословни показатели на pH в кръвта. Именно постигането на този баланс ще помогне на организма да посрещне и да се справи успешно с вирусите, а така също ще се намали вероятността от други здравословни неразположения.“ Това каза пред вестник „Българска армия“ полковник Павлин Глушков от НВУ „В. Левски“, който е специалист по здравословно хранене.
Според експерта храненето на човек трябва да бъде разнообразно. Трапезите на част от българите са богати със своето многообразие от празнични и обредни ястия, за чието приготвяне се използват различни по вкусови качества и биологична ценност хранителни продукти. В този смисъл на предстоящите празници ще можем да изпълним условието да се храним разнообразно, но за постигане на рационално хранене трябва да се съобразим с количеството на приетата от нас храна. Да опитаме от всичко, всеки със своята мярка, така че след всяко хранене да не чувстваме тежест и дискомфорт.
При приготвянето на празничните ястия домакините могат да използват различните видове топлинна обработка на хранителните продукти като варене, печене, задушаване и пържене, съобразено с присъщата технология за приготвяне на съответния специалитет. Това ще спомогне за повишаване на разнообразието от ястия и по-пълноценно разкриване на вкусовите качества на използваните хранителни продукти. Но трябва да се внимава при използването на мазнините при топлинната обработка на хранителните продукти. Преди всичко трябва да се избягва използването на хидрогенизираните растителни масла – маргарин и палмово масло, категоричен е полковник Глушков. Приготвените храни с тях могат да съдържат до 60% транс-мастни киселини от общото съдържание на мазнини. Например индустриално произведените храни (чипс, снакс, вафли, тестени закуски, имитиращи млечни продукти и др.) в повечето случаи са източник на транс-мастни киселини. Техният прием води до промени на нивото на холестерол в организма, което може да доведе до вреди за здравето на човек. Нагряването на растителните мазнини над 220 0С води до образуване на транс-мастни киселини. За да се избегнат подобни нежелани ефекти, следва да се използват нерафинирани растителни мазнини или животински мазнини, да се контролират температурата на топлинна обработка и честотата на хранене с пържени храни.
”За любителите на вино и храни с високо съдържание на мазнини трябва да кажем, че тази комбинация няма да повиши техния холестерол. В науката това е известно като ”френски парадокс”, споделя експертът.
Най-често използваните подправки в българската национална кухня са чубрица, магданоз, джоджен, мента, копър, червен пипер, лют червен пипер, черен пипер, сол, оцет и дафинов лист. В някои ястия се използват мащерка, риган, босилек, самардала, сминдух, канела, чимен, кимион, бахар, шафран и др.
Подправките придават специфичен вкус и аромат на ястието, те подобряват неговите вкусови качества, а освен това в някои случаи подобряват процеса на храносмилане. Подправките са носители на микроелементи и етерични масла. Те трябва да се разглеждат и като билки, които чрез храната пренасят своя благотворен ефект за организма. Например магданозът помага да се пречистят бъбреците от песъчинки, комбинацията от мащерка и риган помага на организма да се бори с раковите клетки, лютата чушка съдържа голямо количество витамин С и т.н.
”Трябва да помогнем на храносмилателната система, като пропуснем следващото хранене и обърнем повече внимание на плодовете и зеленчуците. За тяхното усвояване организма използва най-малко енергия.
Всеки е намерил своя рецепта за подобни ситуации. Детоксикация, почивка и пиенето на много вода са наложителни в такъв случай”, смята експертът.
В резултат на млечно-кисела ферментация зелето се обогатява с полезни бактерии (пробиотици), които помагат за регулиране на чревната флора и влияят положително на храносмилателната система. Именно тези полезни качества помагат на човек чрез отделителната система да изхвърли част от токсините от тялото си. Високото съдържание на сол влияе на задържането на вода в организма. Препоръчителният дневен прием на сол е 5 грама. Всъщност натрият е този, който специалистите се опитват да контролират.
”Може би тук е моментът, в който трябва да припомним една тонизираща за организма комбинация от сока на един лимон, 1–2 чаени лъжици пчелен прашец и 1 чаена лъжица спирулина на прах. Ежедневният прием на тези храни помага и за устойчивост на организма към болести през есенно-зимния период.
Ежедневната умерена физическа активност, рационалното хранене и ниските нива на стрес са гаранция за добро здраве и дълголетие. 30-минутна разходка или работа на открито, без прекъсване, влияе благотворно на организма. Този минимум е постижим за всеки здрав човек”, казва още полковник Глушков.
Богатите трапези на Бъдни вечер и в навечерието на Нова година са свързани с народното вярване, че изобилието на тях ще се пренесе през новата година. Това налага да уважим българската традиция и на Бъдни вечер да сложим на масата жито, плодове, зеленчуци, ошав, орехи, сарми, пълнени чушки и други постни ястия, а за Нова година да включим и ястия от месо и други животински продукти. Разбира се, баницата с късмети е своеобразно наричане от старата за новата година. Вдигането на наздравица навръх Нова година бележи преминаването от старата към новата година. Всичко обаче трябва да е с мярка, категоричен е експертът по хранене от НВУ.
60 гр концентрат на ден ни правят зависими
Високата консумация на алкохол според Националния център по опазване на общественото здраве може да повлияе негативно върху здравето на човек. Тя увеличава риска от хронични заболявания – високо кръвно налягане, инсулт, увреждане на черния дроб и някои видове рак. От друга страна, умерената консумация на алкохол намалява стреса и понижава риска от сърдечно-съдови заболявания. Под умерена консумация се разбира употребата на една бира (330–500 мл) или една чаша вино (150 мл), или една чаша концентрат (50 мл) на ден. За жените посочените количества следва да се намалят с 50%. Институтът за алкохолни изследвания в Лондон в направено изследване по поръчка на Европейската комисия класифицира ежедневната употреба на повече от 40 мл концентрат от жени и на повече от 60 мл от мъже като зависимост от алкохола. Народната поговорка ”Бистра водица – мирна главица” е показателна за това, как трябва да подхождаме към алкохола. ”Мисля, че с чаша вино можем да вдигнем празничната наздравица. Нека да припомним и латинската сентенция In vino veritas, in aqua sanitas – във виното е истината, във водата е здравето”, споделя експертът от НВУ.
