Беа от „Синьо льято“ работи като асистент-медицинска сестра.
Беа е една от най-красивите героини в популярния испански детски сериал „Синьо лято“. Това обаче далеч не е само детски сериал, той сякаш е дори повече за родителите. А Беа не само беше едно от най-красивите момичета в сериала, но беше и един от най-пълноценните образи, представяща проблемите на тийнейджърите в онези години не само в родната й Испания, но и в свободния свят тогава.
Коя обаче е Беа? Тя е Пилар Торес, която постигна слава благодарение на сериала „Синьо лято“ (Verano azul) . Освен това бъдещето й също върви ръка за ръка с това на сестра й Кристина Торес, която също играе в сериала. След като завършва обучението си, тя насочва кариерата си към света на здравеопазването и започва работа като асистент-медицинска сестра. Тя работи в централната военна болница Gómez Ulla. Нека обаче да припомним сериала!
Филмът представя приключенията на група деца по време на лятната ваканция в малко градче по южното крайбрежие на Испания. Седемте герои на възраст от 8 до 16 години са: Кике, Хави, Панчо, Беа, Деси, Тито и Пираня и техните по-големи приятели, с които споделят своя опит, впечатления и вълнения – художничката Хулиа и старият моряк от лодката на хълма – Чанкете. Въпросите, които се разглеждат са свързани с подрастването, раздялата, смъртта, правото на избор, моралните ценности, вярата, семейните отношения, строителният „бум“ по испанското крайбрежие.
19-серийният телевизионен филм е под режисурата на Антонио Мерсеро. В ролите виждаме Антонио Фернандес, Мария Гаралон, Пилар Торес, Кристина Торес, Хосе Луис Фернандес и много други. Филмът излиза през 1981 г.
Сериалът жъне огромен успех по време на първото си излъчване в Испания и оттогава насам е гледан от над 20 милиона зрители. Персонажите от филма стават любими герои на милиони деца по света. Сериалът е излъчен в цяла Латинска Америка, в Португалия, Ангола, България, Полша и Югославия.
Филмът разглежда темите за приятелството, безметежността на детството и отношенията с родителите. Сериалът остава скъп спомен за поколението, израсло в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век.
В самата Испания, освободена от консервативната диктатура на Франциско Франко едва няколко години по-рано, сериалът открито поставя деликатни въпроси, като развода, свободата, правото на протест, спекулациите с имоти, опазването на околната среда, конфликтите между поколенията. Филмът е критикуван за тази прямота, проявена не само в подбора на темите, но и в използваните езикови изразни средства: не са цензурирани изрази, характерни за разговорната реч и възрастта на героите.
Сериалът е излъчен за първи път през 1984 г. по Българската телевизия (Първа програма), а след това през 1986 г., 1988 г. и 1991 г. Последните пъти, когато е излъчван, са през 2010 г., 2012 г. 2013 г. и 2015 г. по БНТ.
В София, кв. Симеоново, има улица „Синьо лято“, наречена на сериала по инициатива на децата от квартала.
Сериалът е планиран с 20 епизода. Заснети са и сцени за още един епизод, наречен „Екскурзията“, който е трябвало да бъде 16-и по ред, но поради лошото време и технически проблеми той остава недовършен.
Корабът на Чанкете „La Dorada“, построен специално за сериала на един хълм близо до морето, бива разрушен в края му, но в градчето Нерха е изложено негово копие близо до парка „Синьо лято“.
Актрисите Беа и Деси, които в сериала са приятелки, всъщност са истински сестри.
Началото на серията, когато децата карат велосипеди, сцената със загубената гривна и краят на серията, когато Хулиа маха за сбогом на Панчо, са снимани на пристанището в Мотрил.
Много от местата, на които е заснет сериала все още съществуват в същия си вид като кръчмата на Фраско, квартирите на героите, пещерата, фарът и др.
При първоначалното излъчване на сериала у нас някои сцени са били извадени от целия пакет, защото не са отговаряли на идеологическата ситуация в страната ни тогава. По-късно обаче сериалът е излъчван целия си обем, така, както е бил заснет.
По случай 25-годишния юбилей от заснемането на сериала, през 2006 г. той е изцяло реставриран и ремастеризиран, като са възстановени оригиналните цветове на филма и е подобрен звукът му.
В дублажа на новата българска версия участва и един от любимците на българската публика, певецът Орлин Павлов.
Болницата Gómez Ulla в испанската история
Болницата Gómez Ulla, където работи и актрисата Пилар Торес, е основана на 21 април 1896 г. като Hospital de Carabanchel и скоро се свързва с драматичните исторически събития в Испания от ХХ-ти век.
По време на войната в Риф тя е пълна с ранен военен персонал, прехвърлен от Мароко и болницата е преименувана в чест на Мариано Гомес Ула, испански военен хирург, който се е отличил с медицинските си умения на бойните фронтове по време на войните в Северна Африка.
По време на Гражданската война в Испания болницата предоставя услуги за ранените от испанските републикански въоръжени сили и международните бригади, включително американския батальон „Линкълн“, както и за гражданските жертви на въздушната бомбардировка на града от легион „Кондор“ в хода на обсадата на Мадрид.
