Навършиха се 115 години от създаването на Военния клуб в Пловдив
„Има сгради, които с годините на своето съществуване са се свързали здраво с живота на града и събитията, които определят неговата история – те се превръщат в символи. Такава емблематична сграда в Пловдив е Военният клуб“, пише в книгата си „Пловдивски архитектурни хроники” архитект Никола Чинков. Преди дни се навършиха 115 години от построяването на клуба.
Първоначално сградата е имала друг архитектурен вид, но след пожар и земетресението през 1928 г. е променена при нейното възстановяване. И сега тя е в центъра на Пловдив и изглежда достолепно, и сега тя е емблематична за града.
Решението за построяване на нова сграда за нуждите на военните в Пловдив е взето на заседание на градската управа на 25 март 1899 г., когато кмет на града е Христо Г. Данов. Но строежът е започнал през 1906 г.
Архитектурният проект на Пловдивския военен клуб е дело на Никола Лазаров, завършил архитектура в Париж. За изпълнител на строежа и пряк технически ръководител е назначен пловдивският архитект Михаил Ненков. Строителството на сградата е приключило в края на 1908 г., а официалното и тържествено откриване става с елегантен офицерски и граждански новогодишен бал срещу 1909 г.
В първоначалния си вид сградата е била твърде интересна и внушителна със своя извисен обем и сполучливо архитектурно решение. Главната фасада към площада била майсторски пластично моделирана и със силно подчертаната си централна средна ос и двата кулообразни елемента по фланговете внушавала необходимата монументалност, достолепие и дълговечност.
През 1927 г., на 18 януари, голям пожар унищожава зрителната зала на Военния клуб. Още на 8 август същата година започва нейното възстановяване, като всъщност тя е изградена отново, заедно със сценичната част. И до зимата строителството е завършено. Само след няколко месеца, обаче, цялата сграда е напълно разрушена от голямото „пловдивско” земетресение през пролетта на 1928 г. Строителството на новата сграда е започнало през пролетта на 1929 г.
Възстановеният Военен клуб, вече с по-големи площи и възможности, поема отново разнообразните си функции на обществено средище, особено в живота на пловдивското офицерство. Но през всичките години на съществуването си и до днес, сградата е използвана твърде много и от цивилното население на града. В нейните салони и фоайета и в голямата зала са се провеждали редица културни и забавни прояви, като събрания, концерти, литературни четения, театрални спектакли, другарски вечеринки и срещи, и по-тежки балове – онези богати светски балове през тридесетте и четиридесетте година на 20-ия век, в които заедно с елитното царско офицерство (еталон за образованост, добри обноски и култура) е присъствало и най-отбраното и изискано пловдивско общество.
В днешно време Военният клуб продължава да бъде притегателен център за провеждане на различни чествания не само от военнослужещите от гарнизона. Тук репетират и състави към дома. Тук са настанени и областните и общинските съвети на военните родолюбиви организации. За това може да се каже, че в своето вече 115-годишно съществуване Военният клуб винаги е бил фактор в историческото, общественото и културното развитие на Пловдив.
85 години чества Военният клуб в Казанлък
Около 1930 г. в Казанлък назрява идеята за построяване на нова сграда, която да стане Дом на офицера в Казанлък. Преди това в района на 23-и Пехотен Шипченски полк в западната част на града е имало подобен клуб с богата библиотека и офицерски стол. В него са се осъществявали различни родолюбиви и културно-развлекателни прояви, като беседи, събрания, вечеринки, забави и други. Но право на посещение се е получавало само чрез специални покани.
След разработване на план-програма през 1936 г. е обявен архитектурен конкурс, на който се явяват 7 конкуренти. Строежът на новата сграда в самия център на Казанлък започва през пролетта на 1936 г. под ръководството на архитект Видьо Беров – италиански възпитаник и по това време водещ архитект в Държавната военна фабрика, сега „Арсенал“ АД. Сградата на днешния Военен клуб е завършена през 1938 г., и официално е открита с офицерски бал, с който пищно е посрещната новата 1939 г.
Средствата за строежа на сградата са били осигурени основно от разиграване на мащабна парична лотария сред военнослужещите и работещите в тогавашната държавна военна фабрика. Новата сграда, съхранена и до днес, е разполагала с голям салон за събрания и вечеринки, библиотека, хотелска част, ресторант с лятна градина, фотоателие и канцеларии, разположени на три етажа.
След 1948 г. цялата дейност на Дома на офицера, по-късно Дом на народната армия, се е ръководела от старшински съвет, под председателството на началника на гарнизона. По това време е доставено оборудване за кинопрожекции и голямата зала започва да се използва и като киносалон. Мястото се превръща в притегателен център за военнослужещите и членовете на техните семейства, но и за културно-просветни занимания и отдих на цялото гражданство.
В периода 1980-1982 г. на сградата е извършен основен ремонт и разширение. Хотелската база е удвоена като площ, построени са нова камерна зала, заведения, търговски обекти в приземния етаж и други. От 2000 г. Военният клуб е на подчинение на Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“, а впоследствие на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“.
През своята 85-годишна история Военен клуб – Казанлък, е бил и си остава един от най-активно работещите културни центрове в града. Стотици военнослужещи и граждани са преминали през неговите творчески колективи, формации и школи. Клубът с право може да се определи и като един от символите на града.
През изминалите години, като началници на Дома на офицера, Дом на народната армия и Военен клуб са служили офицери. Последният началник на Военния клуб в периода 2002- 2009 г. е о.з. подполковник Иван Гачев. След това като експерти във Военния клуб работят последователно Виолета Прокопиева, Таня Николова и Милена Ненова.
