Успех в боя означава перфекционизъм в машините и сглобяване на характерите в екип
Фото Николина Методиева
Когато направим равносметка на извършеното от 10-ти механизиран батальон във Враца, виждаме напрегната, упорита и целенасочена работа, в която набелязаните цели са постигнати, въпреки хроничния недокомплект, характерен като цяло за армията ни. Какво мотивира военнослужещите тук, за да да работят като екип и да създадат колектив, където всеки допълва мозайката от индивидуални качества така, че взаимодействието по най-добрия начин да преодолее дефицитът на кадри.
Ако попитате механик водачът на МТЛБ ефрейтор Росен Стоянов какво го е привлякло в армията, отговорът му е кратък – дядо му е бил подполковник и фамилната традиция му е повлияла. Работата с МТЛБ-то също го мотивира – обича машини, двигатели. От 7 години и половина е в армията и неведнъж длъжността му го изправя пред предизвикателства. Случват се немалко ремонти в критична ситуация.
– Сменяли сме водещо колело на Сливница. Верига като се скъса, маха се трак и отново се сглобява. Трак са тези осички, които свързват звената във веригата. Случвало се е през лятото в големи горещини. Единия път веригата остана на 20 m зад машината. А веригата е половин тон. Издърпваме машината към нея с друга машина и темпото на учението продължава…
Интересът му към колите е стимул, а за карантията на едно МТЛБ приликите с дизеловите автомобили са очевидни – все е двигател, както казва ефрейтор Стоянов. Има особености – завиването е различно, двигателят е много по-голям. Управлява се с патерици (лостовете за управление). Рефлексите са други, но се свиква. Минал е обучение при по-опитни колеги и за 7 и половина години е натрупал немалко умения. На полигон Сливница и на Бутов дол са доказали добрия си професионализъм, въпреки условията – кал, сняг, силен вятър и суграшица. Проблем е, че няма млади колеги – да предаде уменията си, за да продължи професионалната традиция. „Чакаме млади кадри и се надяваме. Но се случва рядко…“
Напомням му, че на 700- 800 km от България бушува война и не е невъзможно да се окажем в окото на бурята – дали са добре подготвени за реална бойна обстановка? Отговорът е чисто човешки:
– Не мога да съм категоричен. Ако се случи реално – ще разберем. В Украйна има и по-нови машини, но използват и като нашите МТЛБ-та. В машините е по-безопасно, отколкото навън. Ученията показват, че подготовката ни не отстъпва на колегите ни от другите армии. В поделението сме на сравнително добро ниво. Не мога да кажа, че един кара по-малко добре от друг. Но истинската бойна реалност те учи всекидневно, за съжаление, на висока цена…
Сериозни са изпитанията и в мирно време какъвто е случая при наводнението в Берковица. Не участвал с машината си, но попитах за ситуация, където се е налагало МТЛБ-то да плува. С нея не е влизал във вода, но са минали курс – знае как да я подготви и управлява в такива условия. „Управлението е същото, движат я веригите. Загребват достатъчно вода, а самата машина плува устойчиво…
Най-важното в свободното си време е да бъде сред семейството си и особено с осемгодишния си син Николай. Качил го на машината в поделението. Харесало му и се радвал като на необичайно приключение. Със семейството си през лятото прекарва по военно-почивните бази на Черноморието – на Константин и Елена, на Сарафово, но напоследък се отказали. „И условията, и цената не ми харесват. Предпочитам цивилни хотели. Миналата година отидохме в Турция и излиза горе-долу същото като у нас, но е доста по-хубаво…“
Хобито на ефрейтор Стоянов е да се рови и ремонтира различни коли. Прехвърлял майсторлъка си после върху поддръжката на МТЛБ-то – двигателят му е дизелов, а колите у нас масово са дизелови. Принципът при двигателя е един, само горивната система е различна.
За разлика от него старши лейтенант Еделин Цветков е завършил специалност „Мотопехотни и танкови войски“ и от 2019 г. е в редиците на батальона. Бил е командир на втори взвод в първа механизирана рота, а от 2 години е заместник командир на ротата и командир на първи взвод. Живее на семейни начала с жена си и има дъщеря на две години и половина – Амая. Както казва – ние сме по интересните имена.
– Случвало се е да излизаме и през нощта, особено при решаване на задачи, свързани с подкрепа на населението при бедствия, аварии. Но жена ми го смята за нещо нормално. Когато сме се взимали, тя е била наясно с естеството ми на работа и че това е част от нашите задължения…
След средното си образование „География и икономика“ в СОУ Христо Ботев във Враца искал да учи нещо, което да работи и да има кариерно развитие. „Моите приятели учеха дисциплини, а след това работеха нещо различно. Ученето им се обезсмисляше. Избрах да стана курсант – знаех, че ще ми бъде осигурена работа по специалността.“ Завършил във Велико Търново, специалност „Мотопехотни и танкови войски“, една добра възможност за кариерно развитие. Има подготовка за командир – „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“. В бойни условия може и да е в МТЛБ-то, а може и в бойния ред на взвода, на ротата – в зависимост от задълженията, които изпълнява. „Моята работа е да ръководя хората по време на съответните бойни действия. Предизвикателството е да си структурираш целите. В зависимост от качествата на хората, задачата трябва да се изпълни по най-добрия начин. Някои от тях по-добре се справят с едни неща, други са по-добри в друго. Нашата дейност е да преценим кога, къде и по какъв начин да ги използваме най-ефективно…“ Имали немалко напрегнати моменти – и хубави, и не съвсем. „Приберем се и си върнем лентата назад – дали за Берковица, дали на полигона… Наскоро излизахме да подкрепим населението при снегонавяванията във Враца. Обсъждаме каква работа сме свършили, какво сме преодолели да помогнем на хората – това са хубавите моменти…“
За войната в Украйна е откровен – притеснява го, но не го стряска. „Това сме учили, подготвяме се ежедневно да реагираме във всеки момент. Надграждаме се като професионалисти и сме готови да изпълним своя дълг…“ Като курсант на полигона в Ново село е участвал в учения с американци, румънци, сърби. Преди 2 години са били на многонационално учение в Сърбия. „Всяка армия си има добри страни. Едните правят нещо по-добре от нас. Ние правим друго по-добре от тях и затова тези учения са много полезни. Мисля, че сме на добро ниво, чисто тактически и физически. Не отстъпваме по никакъв начин на другите нации…“
В Берковица или на Сливница валеше дъжд, имаше вятър, кал. Дали няма хора, отличили се в тези трудни условия?
– Всички са добри професионалисти. Армията е структура, в която изключително важен е колективът. Всяко звено спомага, за да може машината да работи по най-добрия начин. При изпълнение на определените задачи, хората дават максимума от себе си. Не мога да отлича отделни военнослужещи. За мен е важна работата в екип – всички да работят като едно цяло. За съжаление проблемът с недокомплект не можем да решим. Може би ако се променят някои параметри в социалните пакети мотивацията на кадровия войник ще се промени. Но нещата не са в моята компетенция.
Извън работата си старши лейтенант Цветков обича спортува – играе футбол и волейбол. Разбира се – да прекарва времето си със семейството и приятелите. Изявен ловец е. Ловуват с дружинката около родното му село Дружево. Захранват дивеча и стриктно спазват регламентиращите документи. Дивечът е разнообразен в зависимост от сезона. Започват с пернати, следват дивите прасета и останалите – по периоди. Пребиваването в природата според старши лейтенантът изразява истинското му усещане за щастие.
