„Пишещият човек пише само една книга в живота си – собствената. Това през всичките опити да бъде осмислен животът както семейно, така и животът, в който пребиваваме, в който съществуваме“. Това споделя журналистката Еми Барух по повод наскоро излязлата й книга „За евреите и други демони. Епохи, етюди, есета”. Журналистът и писател Димитър Кенаров определя книгата й като отчасти историческо изследване, отчасти философско разсъждение, отчасти лична история. Защото „За евреите и други демони” трудно се побира в познатите жанрови рамки. Това е странстваща книга, енциклопедична, поетична и ерудирана едновременно, която непрекъснато пресича граници и търси въображаемата си родина. Еми Барух е написала не само книгата за еврейството в България, а за съдбата на съвременния човек изобщо.
„Има една тема за мен, която опира до всичко. Когато проходих в журналистиката, мен ме интересуваше несправедливостта, липсата на интегритет, липсата на почтеност, малките подлости. Всичко, което наблюдавах в живота, свързано с тези теми, по някакъв начин ме водеше към човека, който е маргинален, преследван. Не става дума само за евреите. /…/Тези теми, които мисля, че не се отнасят единствено и само до евреите, са теми, които може би ни позволяват да откриваме и да отстояваме човечността в себе си, без значение каква е нашата националност“, споделя Еми Барух пред БНР. По думите й, паметта е нещо много важно в човешката история. Важно е да помниш кой си ти и откъде идваш. „Специално в еврейската история паметта е, освен това, и убежище“. Това е книга за трагиката и величието на един народ, който идва от древността, за да премине през толкова страдания и да оцелее с волята си за още съзидания. Авторката нарича ХХ век – „векът на Болката”, но Злото продължава да шества по света с многобройните си превъплъщения, а безумието-да иска да го преправя по формулата на поредния „спасител”. За съжаление, както казва нобелистът Албер Камю, чумният бацил никога не умира. Затова книгата на Еми ще е винаги актуална и потребна и ще напомня: Да помним! За да не бъдем никога на страната на инквизицията…
