Верен на традицията да показва най-големите събития, пречупени през погледа на участниците в тях, Националният военноисторически музей (НВИМ) представя и членството на България в Алианса през този фокус. Като свидетели на трудния преход на Българската армия към пълноценното й членство в НАТО НВИМ носи отговорността да създадем музейния прочит на събитията, за да пренесе паметта за тях в бъдещето. НВИМ съхранява вещи, униформи, отличия, снимки и документални материали, дарени от участниците в тези събития. Сред тях са както представители на военното и политическото ръководство от периода на присъединяването към НАТО, така и военнослужещи, участвали в мисиите зад граница.
По повод 20-ата годишнина от приемането на България в НАТО екипът на Националния военноисторически музей подготвя изложбата „България в НАТО. 20 години по-късно“. Със средствата на музейния разказ, чрез представяне на лични вещи, снимки и видеоматериали ще се опитаме отново да изминем този 20-годишен период. Надяваме се да дадем шанс на нашите посетители всеки за себе си да направи една по-обективна равносметка за пътя, който е изминала държавата и армията. Ще покажем кадри, събрали преживяванията, емоциите и лицата на истинските участници в събитията от изминалите години. Ще илюстрираме чрез фотоси и вещи усилията на политици и военни по трудния път към изграждането на способности и съвместимост – от участията в мисии зад граница, учения и ежедневието.
НВИМ притежава и т.нар. „белгийка“ – 60-мм самоходна белгийска минохвъргачка, модел 1962 г. (FN 4 RM 62/F.AB, М 1962). Тя е създадена в началото на 60-те години на XX в. за нуждите на белгийската жандармерия от ново бронирано превозно средство. Произведена е от белгийска компания, която черпи френски опит. През 1971 – 1972 г. са произведени 62 броя с две модификации на купола. Първата е въоръжена с 90-мм оръдие, а втората, която е представена в музея, е с френската 60-мм минохвъргачка „Хочкис-Бранд“. И в двата случая бронираният автомобил е снабден с две 7,62-мм картечници FN MAG. В случай на опасност за прикриване на бойната машина от двете страни на купола са монтирани по шест димоотвода с електрическо задействане.
Липсата на достатъчно добро брониране на корпуса извежда на преден план добрата мобилност на машината, демонстрирана в кризисни ситуации. Тя достига скорост до 110 км/ч, може да преодолява водни препятствия с дълбочина до 1,1 м и да изкачва наклони, достигащи до 60°. Екипажът й се състои от трима души: шофьор, командир и картечар. Машината доказва отличните си качества при близо 20-годишната си експлоатация, служейки като възпиращо средство срещу размирици, без случаи на големи инциденти. През 90-те години на миналия век бойната машина е официално изведена от употреба от белгийската жандармерия.
Освен нея във външната експозиция може да се види и първият самолет на НАТО в авиационната колекция на музея – многоцелевият изтребител „Торнадо“.
Самолетът е разработен в началото на 70-те години на миналия век. От 1980 г. се използва от Германия, Великобритания, Италия, а по-късно от Саудитска Арабия. Разработен е като изтребител-бомбардировач, но благодарение на летателните си качества се използва и за разузнаване, и за прехващане. Машината в Музея е разузнавателна. „Торнадо“ се извежда от експлоатация след около 30 години служба във ВВС. Дарен ни е през 2011 г. по повод 100-годишнината от създаването на Българската авиация от Германските ВВС и EADS CASSIDIAN GmbH, който е част от авиационния концерн EADS.
И в Алианса, и във Варшавския договор
Сформирането през 1951 г. на Българска национална доброволческа рота 4093 в рамките на Северноатлантическия пакт е едно от малко известните и любопитни събития в следвоенния период на българската история. След създаването й България изпада в безпрецедентна ситуация, от една страна, като държава да е членка на Организацията на Варшавския договор, а от друга, да има свое национално военно формирование, зачислено в структурите на противостоящия блок.
В постоянната експозиция на Музея, в залата „Развитие на Българската армия след Втората световна война“, се съхранява знамето на ротата, униформи на нейни членове, отличителни знаци, въоръжение, снимки и документални свидетелства.
Историята започва на 20 октомври 1951 г., когато със заповед № 53 на началника на Главната квартира на американските въоръжени сили в Западна Германия, се сформира Българска национална доброволческа рота с постоянно местоположение в американския гарнизон в гр. Гемерсхайм. Преди това американското военно командване се свързва с емигранта д-р Г. М. Димитров, председател на Българския национален комитет в САЩ. Отправена му е молба за съдействие в организирането на доброволческо военно формирование от български политически емигранти в Западна Европа. Български доброволци се търсят в Италия, в Турция, в Германия, а напливът от желаещи да влязат в ротата е невиждан. Само в Турция за 30 места се борят близо 400 души. Раздадени са им американски униформи, носещи обаче отличителен знак – българския трибагреник. На ротата е връчено и знаме със знак, пресъздаващ българския кръст за храброст.
Съставът й е от 200 войници – 4 взвода по 40 души за охрана на обекти и един, включващ персонала на всички отдели. Като командири на ротата последователно се сменят лейт. Стефан Бойдев, кап. Борислав Бойчев и кап. Димитър Кръстев – все офицери от Българската армия до 1945 г.
Рота 4093 е окончателно разформирана на 20 юни 1964 г. В своята прощална реч д-р Г.М. Димитров окуражава строените пред него доброволци с думите: „Независимо дали ние сме във военни униформи или цивилно облекло, ние всички до един оставаме войници. Войници на свободата и независимостта!“.
Представени са най-актуалните теми за обществото
Оценявайки историческата значимост на събитията, свързани с членството в Алианса, през годините екипът на НВИМ не е изпитвал колебание да представя най-интересните артефакти от този период, независимо от кратката им времева отдалеченост. В изложбата „Армията във време на промени“, която и днес може да бъде разгледана в музея, се засягат най-актуалните теми от дневния ред на обществото след 1989 г., представени чрез личните оценки и мнения на участниците в процесите, чрез вещи на хората, свързали живота си с армията в последните години. Безспорно съществено влияние във вътрешнополитически план и в позиционирането на България на международната сцена изиграва стремежът към членство в Северноатлантническия съюз и усилията на армия и държава към пълноценно интегриране и придобиване на оперативна съвместимост със силите на Алианса. Част от движимите културни ценности, които музеят има отговорността да съхранява, са представени в тази изложба, други изчакват подходящия момент да бъдат представени пред публика във фондохранилищата на НВИМ. Сред тях са униформи, оръжие, отличия и документи, включително вещи на военнослужещи, участвали в мисии на НАТО в Афганистан, Ирак и Косово – наградни знаци от мисията ISAF в Афганистан, наръкавни знаци от мисията KFOR в Косово, броеве на вестници, отразяващи приемането на България в НАТО и различни други документални свидетелства.
