Членството на България в НАТО е едно от най-важните събития в новата ни история. Това е не просто проява геополитическата ориентация на страната ни, това е и начин на осмисляне на мястото ни в съвременната международна среда за сигурност и съвместно равноправно съжителство. Това обаче е и още нещо, колкото и да не се харесва този термин на някои, това е преди всичко цивилизационен избор. Както и да го въртим и сучем, евроатлантическата ориентация на съвременната българска държава е осмислен ценностен път, по който ние вървим с основателната претенция, че сме част от едно цяло, което мисли, действа и оценява по сходен начин себе си и останалия свят. И това не е обезличаване, напротив, това е общо разбиране за едни и същи акценти, които следваме заедно с надеждата не само да живеем по добре ние, но целият свят да стане едно по-добро място за всички.
Да, вероятно това е идеализирана визия за настоящето и бъдещото, но не е ли по-добре да имаме именно такава идеална представа, вместо да се заровим в миналото и да пребиваваме в постоянен страх и неяснота за всичко, което може да ни предстои или пък да не ни предстои!?
България официално направи своя избор за НАТО и ЕС и застана на страната на демократичните общества, които се стараят да живеят по общите правила на признаването и на правата, и на задължения в общността. Този избор беше широко отразяван в медиите месеци наред преди и след приемането ни в НАТО през 2004 г. Така беше и във вестник „Българска армия“ – вестникът, който е официално печатно издание на Министерството на отбраната.
Членството на България в НАТО се поставя за първи път като политически въпрос на 23 юни 1990 г., когато Соломон Паси внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор. Повечето, които помнят онези времена, едва ли са забравили ироничните усмивки и карикатурните физиономии, които се опитаха да елементаризират това предложение, което тогава наистина звучеше по-скоро като екзотика, отколкото като реална историческа възможност.
След по-малко от месец – на 13 юли 1990 г., с Декларация на Министерството на външните работи, България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г. Процесът започва плавно, преминава през програмата „Партньорство за мир“ и точно 14 години след установяването на дипломатическите връзки с НАТО, България става част от Алианса, а ироничните усмивки от миналото застиват в изненадани гримаси.
Вестник „Българска армия“ започва да пише по темата почти веднага с установяването на отношения с НАТО, първоначално плахо, а след това все по-уверено и професионално. И военните журналисти се учат в движение, какво е НАТО, как ще работим с него и какво точно ще правим. Следват общи учения, сверяване на часовниците и на военнослужещите, и на PR-eкипите, но и на пишещите, тогава, журналисти. Наблюдава се едно взаимно опознаване, опипване на възможните зони за контакти, взаимодействие и постепенно сътрудничество. Така е в началото. С наближаването на датата за приемането на страната ни в Алианса, вестник „Българска армия“ публикува серия от интервюта, анализи, коментари, изследвания и очерци, в които разказва за готовността на страната и армията ни за пълноправно членство в НАТО.
Сред най-популярните и четени публикации дни преди официалното ни приемане в Алианса са: „След НАТО България и Румъния гледат към ЕС“, „Триумфално заставаме в строя на НАТО“, „Българите подкрепят членството“, „Армията е готова да изпълнява съюзническите си задължения, „Влизаме в НАТО със самочувствие“, „Членството в НАТО е допълнителен стимул за армията“, „Влизането ни в НАТО промени статута на България в света“ и още много журналистически материали, с които изданието
търси и намира експертната оценка на това събитие от тогавашния президент Георги Първанов, министъра на отбраната Николай Свинаров, началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Никола Колев, генерали и офицери, дори и войници – като непосредствени участници в събитията.
Вестник „Българска армия“ подготвя и извънреден, специален празничен брой, в който освен официалните интервюта са поместени и аналитични материали, които описват процеса по приемане, но и по интеграция в структурите на Алианса.
Още на 30 март излиза и интервю на колегите Ивайло Вътев и Боряна Радева от международния отдел, с посланика ни в САЩ Елена Поптодорова. Още в този брой на вестника е обявено, че ще има промени в командната структура и числеността на армията ни.
В статия в броя от 1 април премиерът Симеон Сакскобургготски обявява, че членството в НАТО ще има положителен ефект за България, а министърът на отбраната утвърждава почетен награден знак „България-НАТО“. Следват материали, отразяващи публична лекция на министъра на отбраната. По-късно вестникът публикува информация за официалното вдигане на националния ни флаг
във военното командване на НАТО и коментар по темата.
Военният вестник не просто отразява информации в процеса на приемането на страната ни в НАТО, но и участва активно в процеса по информиране на армейската общественост и обществото като цяло за ползите и необходимостта от това членство. Тогава това е все още единствената военна медия у нас и отговорността на изданието е огромна. Кой, ако не именно военният вестник, най-безпристрастно, отговорно, професионално и откровено да информира за този исторически процес?
Не бива да пропуснем и това, че военните журналисти в този период много бързо осъзнават ролята си в процеса по приемането ни в НАТО и изпълняват задължението си да информират възможно най-пълноцено обществеността за случващото се по един изключително професионален начин.
„Евроатлантизмът е вече част от обществото ни“, „България достойно извървя пътя до членството в НАТО“ са надзаглавието и заглавието на публикация във вестник „Българска армия“ от извънредния брой с дата 31 март-2 април 2004 г. Тези думи описват по същество онова, което се случи у нас преди двадесет и повече години. Така военният вестник се превърна в „Лъва на българския печат“, както го определиха в един военноисторически справочник, който беше издаден малко по-късно.
