Путин завинаги! Това бе лайтмотивът на проведените в края на миналата седмица президентски избори в Русия. Като се започне от техническата организация на вота и се стигне до информационната среда и политическата хореография, всички усилия на Кремъл бяха насочени към това да убеди руснаците, че алтернатива няма – Путин е единствен, незаменим и вечен. При тези условия от опозицията се искаше много изобретателност, за да покаже че е жива и има поддръжници, но същевременно те да не бъдат арестувани. Така дойде идеята за масово гласуване в неделя по обяд, което да предизвика опашки през избирателните секции.
Директивата, спусната от Кремъл до ръководителите на местно ниво, бе за 70% избирателна активност и резултат за Путин от поне 80%. Административният апарат обаче се престара и президентът бе преизбран с 87% от гласовете. Поне такива са данните от избирателната комисия, иначе анализ на експерти по математическо моделиране показва, че за Путин по-скоро са били около 57% от пуснатите бюлетини, останалото е фалшификация.
И така, в Русия има стабилност и предвидимост, ще ви кажат някои кремълски глашатаи. А вижте България – тия дни политиците ни влязоха в махленски свади и не могат да излъчат ново правителство. Но руската стабилност всъщност е безконтролна власт на самозабравил се диктатор, късащ връзките с реалността. Така се стигна до безумното решение да бъде нападната Украйна. Смъртта на стотина хиляди руснаци, загинали в чужда държава за непонятна кауза – това е цената на кремълската политическа стабилност. Засега.
