Обвинения в лъжа и „удар в гърба“, отзовани посланици на Франция в съюзнически държави, гневни реплики за връщането на Великобритания „в скута на САЩ“. Това е само част от дипломатическата буря, която бушува от няколко дни, след като Австралия изненадващо отмени сделка за покупка на 12 френски подводници за $66 млрд. . Тази сума е по-голяма от целия годишен военен бюджет на Франция, но още по-обидни за Париж са геополитическите измерения на това поражение. Австралия се отказва от френските подводници в полза на такива, които ще се строят с американска и британска технология. И ще бъдат задвижвани с ядрено гориво.
Австралия сигурно има основания да се откаже от подписания през 2016 г. договор и да плаща неустойки на французите. По него имаше доста спорове между Париж и Канбера – за точната цена на подводниците, за техните мощност и маневреност и за срока на изпълнение. Като една от главните причини за този ход Австралия сочи възможността технологията на ядрените подводници да бъде споделена с нея и те да бъдат построени в австралийска корабостроителница. Освен това е очевидно, че ядрените подводници са от по-висок клас в сравнение с тези с дизелово-електрическо задвижване. Австралийският министър-председател Скот Морисън заяви, че те не са просто желание, а необходимост и изтъкна техните качества: „по-бързи, по-мощни и по-невидими, точно това, от което Австралия се нуждае, за да защити своите интереси и своите граждани“.
Чрез новата сделка Австралия ще стане осмата държава, притежаваща атомни подводници. Сега САЩ имат 68, Русия – 29, Китай – 15, Великобритания – 10, Франция – 8, и Индия – 1. И все пак неочакваният обрат в сюжета с бъдещите австралийски подводници има дълбок геополитически подтекст. Възходът на новата световна суперсила Китай тревожи държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион. Южна Корея, Тайван, Япония, Австралия и Нова Зеландия смятат, че могат да устоят на засилващия се китайски натиск само ако се опрат на здравия военно-политически гръб на американците. Същевременно в САЩ фокусирането върху съперничеството с Китай се оказа дълготрайна политика, а не една от странностите на предишния президент Тръмп. Ясно е, че американците могат да бъдат изместени от лидерската световна роля само от Китай, а не от икономически слабата Русия или от политически разединения Европейски съюз. Затова почти всички направления във външната политика на Вашингтон постепенно започват да се синхронизират с главното, което е насочено към Пекин. В светлината на тази синхронизация може да бъде разглеждано и изтеглянето на американците от Афганистан – оставането в тази азиатска държава би означавало хабене на излишен ресурс, необходим за борбата с Китай.
Засега НАТО си остава носещата колона на глобалната американска военна стратегия, но тя ще бъде допълвана от тихоокеански стълб. САЩ и досега бяха конструирали някои неформални съюзи в Индо-Тихоокеанския регион, насочени към сдържане на Китай. Един от тях е т.нар. Четиристранен диалог по сигурността, включващ САЩ, Япония, Австралия и Индия. През 2018 г. Тихоокеанското командване на Пентагона бе преименувано в Индо-Тихоокеанско, като в зоната на неговата отговорност бе включен и Индийският океан. Друга неформална организация е т.нар. „Пет очи“ – споразумение за обмен на разузнавателни данни между САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия. И сега идва договорката за австралийските атомни подводници, която се нарича AUKUS – абревиатура от първите две букви в имената на Австралия, Обединеното кралство и САЩ. Трябва да се подчертае обаче, че за разлика от НАТО това не е институционализирана международна организация и тя покрива само едно направление във военното сътрудничество на американците с Австралия. Антикитайската насоченост на новото военно обединение в района на Тихия океан личи и по острата реакция на официален Пекин.
Говорителят на китайското външно министерство заяви, че новото споразумение заплашва стабилността в Индо-Тихоокеанския регион. В държавното издание „Глобъл таймс“ пък се появи статия, в която австралийските войници са предупреждавани, че „ще умрат първи“ в случай на открит конфликт и контраатака на Китай.
Решимостта на Австралия да се конфронтира с Китай прави още по-силно впечатление на фона на интензивните търговски отношения между двете държави. Макар че е високоразвита индустриална и постиндустриална държава, Австралия има много силен миннодобивен и газов сектор. Главните пера в нейния износ са желязна руда, въглища и втечнен газ. И логично голяма част от тези суровини отиват за задвижване на набралия големи обороти китайски икономически двигател – 39% ($111 млрд.) от общия износ на Австралия са предназначени за Китай.
Естествено, най-губеща от това развитие на събитията около австралийските подводници е Франция. Изпод носа й е измъкната многомилиардна сделка и това е направено от нейните съюзници в НАТО САЩ и Великобритания. Между трите ключови членки на Северноатлантическия пакт се появяват опасни политически пукнатини. В някои кръгове в Париж дори се заговори за повторение на ситуацията от 1966 г., когато Франция напусна военните структури на НАТО заради остри разногласия с американците. Отмяната на голямата поръчка от Австралия ще има негативен ефект върху работните места на хиляди квалифицирани френски работници от военната индустрия. А това сигурно ще повлияе на шансовете на президента Макрон за преизбиране на вота догодина.
По-малко известно е, че макар Париж да е на 16 хиляди км от Австралия, Франция също е тихоокеанска държава.
Тя продължава да владее няколко архипелага в централната част на Тихия океан, сред които Нова Каледония и Таити. В региона живеят 1,5 млн. френски граждани и има 8000 френски войници, което обуславя сериозния геостратегически интерес на Париж. Британското присъствие в Тихоокеанския регион е по-опосредствено. Австралия и Нова Зеландия са бивши колонии на Великобритания и техен формален държавен глава и до днес е британската кралица.
Оформянето на военния триъгълник САЩ–Великобритания–Австралия предизвика недоволството на Европейския съюз, артикулирано от върховния представител на Съюза за външната политика и сигурността Жозеп Борел. Новината за анулираната сделка на Австралия с Франция изпревари само с няколко дни представянето на отдавна подготвяната стратегия на ЕС за засилване на присъствието в Индо-Тихоокеанския регион. „Трябва да оцеляваме сами, както правят и другите“, каза Борел като част от представянето на новата европейска стратегия. Той използва и изрази като „стратегическа автономия“, свързана с нуждата Европа да увеличи собствения си ангажимент към сигурността си отвъд американския чадър, за което говори френският президент Макрон.
Дипломатическият скандал между Франция, САЩ, Австралия и Великобритания сигурно ще затихне в следващите месеци, но той е симптоматичен за глобалното стратегическо пренареждане. Оставайки безспорен лидер на западния блок, САЩ все повече ще оценяват важността на всеки свой отделен съюзник през призмата на отношенията с Пекин. Европа е много далеч от Китай и не чувства непосредствена заплаха от него, поради което част от държавите в ЕС не споделят американските страхове и американската решителност за възпиране на изгряващата азиатска сила.
