С изграждането на подготвено и добре тренирано и екипирано формирование допринасяме за усещането за сигурност на България и гражданите ѝ, казва полковник Микеланджело Дженки.
„Маршируват с горди лица, всички са млади, всички са берсалиери, в Трети полк на Папа Карето… се възражда смелостта и това, което ги придружава е единствен вик „Победи или умри“. Така пеят пехотинците берсалиери от Сардиния в марша „Ла Каретиана“. Пяха го и след церемонията по ротацията на италианския контингент на учебния полигон „Ново село“ миналия четвъртък. Пехотинците от 6-и полк от Сицилия начело с полковник Микеланджело Дженки дойдоха в България на 1 август миналата година заедно с фанфарния си оркестър, който е запазена марка на берсалиерите. Създадените през юни 1836 г. от генерал Алесандро Ла Мармора берсалиери като Сардинска армия на Негово величество, са основата на създаването на италианската армия на Негово Величество. Горди са, че на широкополите си шапки носят лъскави черни пера от евразийски глухар. Ще познаете берсалиерите и без характерната им фанфарна музика – те бягат със специфичен стил точно като глухарите с изнесен до водоравно положение крак назад и изпънат само до 90 градуса преден. Бягането не е само тяхна запазена марка – те трябва да бягат, за да могат бързо да се придвижват по бойното поле и да действат като умели стрелци. Вместо сегашните радиостанции пехотинците координирали действията си с помощта на малки тромпети. Кръстосаните фанфари са дори на емблемата на пехотните полкове, а бягащите берсалиери под звуците на фанфарния оркестър се е превърнало в културна емблема на двата острова Сардиния и Сицилия.
И сега почти 190 години по-късно, италианските пехотни части поддържат жив духа на берсалиерите. Докато фанфарите свиреха трите най-известни марша, група от подредени в редица офицери пееха с пълно гърло и скачаха емоционално. Най-ентусиазиран беше командирът им полковник Микеланджело Дженки, който си личеше, че освен командир е и истински неформален лидер на контингента.
Освен трите военни учения, в които участваха италианците заедно с колегите си от още 5 държави от региона плюс САЩ, берсалиерите бяха истински ценители на историята. Около 30 души бяха основна част в края на октомври от лекциите на проф. Масимилиано Пинучи за германските цепелини в Ямбол през 1917 г. След това в края на декември дойдоха да се насладят на отпечатания в 150 екземпляра уникален календар за цепелините, чиито кадри са взети от стъклени плаки от началото на миналия век. През януари пък разгледаха археологическия резерват и тракийския и античен град Кабиле и се снимаха облечени във военни униформи на римски легионери. Всичко това благодарение на местните домакини от Регионалния исторически музей в Ямбол, които не пожалиха сили и креативност да направят живота на берсалиерите още по-цветен. С тях в „Ново село” пристигнаха 25 жени под пагон от Италия начело с адютанта на командира и военния им психолог.
Сега новата смяна – танкистите от 132-ри танков полк начело с полковник Мариано Скандура водят със себе си 60 жени военнослужещи, повечето от които са свързочници. За тях хубавите моменти на „Ново село”, Ямбол и Сливен предстоят. Северняците от областта Фреули-Венеция Джулия са с различен манталитет – по-обрани емоционално, по-затворени. Но вярват, че бързо ще намерят общ език с българите и останалите военнослужещи. Защото всички са съюзници в НАТО и споделят общи ценности.
Приятелствата на бойното поле, по историческите места остават завинаги. А в основата са думите на досегашния командир полковник Микеланджело Дженки: „С изграждането на подготвено и добре тренирано и екипирано формирование допринасяме за усещането за сигурност на България и гражданите ѝ”.
Полковник Микеланджело Дженки, досегашен командир на многонационалната бойна група:
Добре тренираната група дава усещане за сигурност на България
Италианският контингент пристигна в България на 1 август 2023 г. Това беше прекрасен опит и най-голямата цел беше да се повиши взаимната оперативност между 7-те държави, които са част от групата. Създадохме много силно формирование, способно да извършва военни операции в съвместни, комбинирани действия на много места.
Мисията на многонационалната бойна група е да осигури възпиращ ефект и да подготви съюза за защита на територията си и на първо място на България. С изграждането на подготвено и добре тренирано и екипирано формирование със сигурност допринасяме за усещането за сигурност на България и на гражданите на тази територия.
През 6-месечното ни пребиваване създадохме много приятелства в „Ново село”, Ямбол и Сливен, два града, които са много наблизо. Обменихме идеи, култура, традиции. Когато се приберем в Италия, сме сигурни, че оставяме тук много приятели, на които можем да се осланяме по всяко време.
Полковник Мариано Скандура, командир на многонационалната бойна група:
НАТО е ангажимент, който носи повече мир и сигурност
За мен е голяма чест да бъда избран за командир на мултинационалната бойна група в България. Приемам с отговорност задълженията, които трябва да изпълнявам тук, и да осигуря възпирането и защитата на всички съюзници. Ще работя в тясно сътрудничество с тях, за да осигурим силен и боеспособен Югоизточен фланг на НАТО.
Колкото повече тренираме, толкова повече единици ще имат възможност и боеготовност да посрещнат бъдещите предизвикателства. Основната ни цел е да продължим пътя, начертан от моите предшественици, и да следваме неотклонно насоките на командването на Югоизточната дивизия, защото „НАТО по-силно от другите“ не е само мото, а истински ангажимент, за да допринесем за повече мир и сигурност.
Подполковник Иван Бонев, заместник- командир на многонационалната бойна група и национален командир на българския контингент:
Действията в бойната група ни вадят от капсулата на националните операции
Бойната група тренира пълния спектър от бойни задачи, което едно механизирано формирование трябва да изпълни. В следващите 6 месеца ще бъдем в активна подготовка в състава на бойната група. Най-голямото учение ще бъде през юни–юли с името „Шайни найт“, което ще кулминира с нощно занятие, при което цялата бойна група ще изпълни бойни действия на полето. Това е същото учение, което изпълни при предходната ротация бойната група през януари. През лятото ще действаме вероятно по различен сценарий. Ще отбележим 20-годишнината от приемането на България в НАТО, но това няма да повлияе на бойната подготовка, защото при нас тя е непрекъсната, ежедневна.
За мен при работата в международна среда се чувствам най-добре, имам доста голям международен опит. Завършил съм военна академия в САЩ, 3 години бях началник-щаб на многонационална дивизия „Югоизток“ и тук се чувствам като у дома си. Колегите ме приеха с отворени обятия и смятам, че тези 6 месеца ще бъдат отлични. Тези международни учения са много важни за обикновения войник. Той излиза от капсулата на националните операции и добива качества и умения да работи в многонационална среда. Съобразява се с тактиките, техниките и процедурите на колегите, които отбраняват левия и десния фланг, получава заповеди от многонационален командир. Командният състав и обикновения войник получават цял нов комплект знания, които ние не можем да симулираме в чисто национална среда. Многонационалната среда е уникална с това, че сме един съюз, но трябва да имаме предвид особеностите на всяка една страна, участваща в този съюз.
Генерал-майор Красимир Кънев, командир на Съвместното командване на силите:
Пълната ни оперативна съвместимост няма алтернатива
Идеята за създаването на формированието бойна група стартира с политическо решение и сега сме щастливи да направим четвъртата ротация, което говори за устойчивост, за предварително планиране, за сериозно изпълнение на поставените ни задачи. Наличието на подобно формирование на територията на страната ни безусловно е полезно за Въоръжените ни сили и за съюзниците ни. Те разбират нашите способности и на какво ниво изграждаме и поддържаме нашата подготовка, а от наша страна аз не виждам друга форма, чрез която да бъдем все по-добри и все по-оперативно съвместими с тях.
Ротацията е регулярна, но духът остава тук. Тези хора си тръгват като приятели. Земята е малка и се върти. Ние със сигурност ще се срещнем с тях. Бих предпочел да не е на бойното поле, но дори да е там, след тази подготовка тук, след последните две учения, особено на последното „Шайни найт“ видяхме как взаимодействат българските ВВС, българските инженерни части, как работят другите 6 членки, които са изпратили доброволно войските си тук. Няма нещо, което да е негативно, но пред нас, естествено, стоят доста задачи по подобряване на тази оперативна съвместимост и нека и след следващите ротации всички да си тръгват засмени и като приятели оттук.
Най-лесно е, когато военните си говорят, защото нашите военнослужещи са много добре подготвени и оперативната съвместимост е лесно достижима. Но тук вече говорим за инфраструктура, за съвместимо въоръжение. Тук имаме още много, което да направим, защото тези хора са дошли на наша територия, отдавайки времето си, ресурсите и подготовката си за тази обща гарантирана сигурност за нас и на съюза като цяло. Така че имаме стъпки – нова инфраструктура и съвместимо въоръжение, така че пълната оперативна съвместимост, която е процедурна, техническа и в бойните ни действия, да няма алтернатива.
