– Подполковник Тотомирова, реален ли е ефектът от „наричането” на дни или месеци на борба с определени заболявания?
– Това никак не е формално, защото привлича вниманието върху превенцията на тези заболявания. През последните години честотата на затлъстяването (обезитетът) рязко се увеличава и това е заплаха за обществото, за здравната ни система. А както на обществото, така и на отделния човек медицинските последствия от него излизат по-скъпо от превенцията. За затлъстяването вече се говори като за заболяване, а не просто като за състояние, описвано с повишените килограми на човека. Затова и фокусираме вниманието в месеца, посветен на диабета, и в световния ден за борба със затлъстяването. Не става дума за суетата заради външния вид. А за това че съществено и често дълготрайно, дори необратимо се повлиява здравето ни.
– Какви са невидимите последици от затлъстяването?
-От една страна се уврежда опорно-двигателният апарат. От друга, се развиват метаболитни нарушения, които водят по-често до нарушения в обмяната на мазнините, до увеличени нива на пикочната киселина и развитие на подагра. Категорична е връзката с отключване на захарния диабет, обикновено тип 2. А проблемът засяга и самочувствието на човека и качеството на живот: ограничаваш някои неща, за да балансираш новото състояние. А голям проблем е затлъстяването и при децата. Още в по-ранна възраст се залагат хранителни и поведенчески навици, които предразполагат към натрупване на килограми. Очаква се, че до 2030 г. честотата на затлъстяването при тях да се увеличи 2 пъти. А при възрастните ще бъдат засегнати близо 2 милиарда души в света. Защото за развитието на затлъстяването има много фактори. Повсеместно е развитието на този проблем не само в бързо развиващите се, но и в бедните страни заради качеството на хранене. Гладът в Африка си е глад, но и той има своите негативни последствия върху телесното тегло.
– У нас повече за лоши стандарти и навици на хранене ли става дума?
– Да, положили сме лоши основи, които ще доведат до по-лоши последствия. Става дума за хранителните навици и склонността да се ядат високо калорийни храни, без да се изразходват тези калории, стои се пред телевизора, компютъра или пред видеоиграта, без движение с часове, без игри, спорт или излети. Ролята на родителя и примерът му във всичко е очевиден. А хранителните навици в детска възраст предопределят бъдещето. Днес по-закръгленото дете е обещание за борба с килограмите цял живот. Особеностите в развитието на мастната тъкан при децата предопределят неизбежно диетите по-късно, защото натрупаното по-трудно се сваля.
– Но с отслабването някои показатели в кръвната ни картина се оправят?
– Важно е навременното лечение на затлъстяването, закъснението прави някои неща необратими. Например, влиянието върху ставния хрущял и затова при ставни болки първият съвет е: намалете теглото. Подобно е и развитието при метаболитните нарушения, в частност – при захарния диабет. Смята се, че отслабването подобрява контрола върху заболяването. И дори при много пълни хора нормализирането на телесното тегло води до ремисия на захарния диабет. Но ако това е на късен етап на заболяването, захарният диабет вече има своите последствия. Просто не трябва да допускаме затлъстяване.
– Живеем си с илюзии, че когато поискаме, „ще обърнем тренда” …
– Възможно и важно е да скъсаме с навиците, свързани с преяждане. Но трябва някакъв период да удържим, за да добием нов навик на поведение. Промените в биохимичните показатели в тялото стават по-бързо, но не е така с навика, той се пречупва трудно. В това борбата на пациента е лична. И мотивацията му за това трябва да е лична. Дори да очакваме да успеем с назначени от лекаря медикаменти, каквито днес медицината има. Ако пациентът не приеме, че и той трябва да си извърви пътя, резултатът е неуспешен. Лекарят помага с терапията „отвън”, но пациентът може да я провали. Разковничето е в това да мотивираме своя пациент да повярва в успеха.
– По-трудна ли е работата ви в позицията на завеждащ клиниката?
– Опитвам се да работя с пациентите си, но административната част гълта от времето. Но пък гледаш по-глобално на нещата, защото носиш отговорността за всички пациенти в клиниката. И ти се ще „да огрееш” навсякъде, та с колегите всичко да е точно, когато обсъждате всеки пациент. Перспективата определено е различна. Опитваме се да сме взаимно заменяеми и не само един от нас да провежда лечението на пациента. В един екип е ключово, като разпределиш работата, да знаеш че тя ще бъде свършена, както и ти би я свършил. Ние имаме този баланс помежду си, за да гарантираме качеството на лечение, доброто име на клиниката и доверието на пациентите. А клиниката ни е с дълга история и с натрупан опит на поколения лекари в ендокринологията на ВМА, оставили своето наследство и в изграждането на клиниката като водеща в България, и в налагането на определени нови методи на лечение, въпреки традиционната инертност в терапията.
– Какви са тенденциите на развитие на ендокринните заболявания?
– През годините, когато моето поколение учеше медицина, почти не се споменаваше затлъстяването и захарния диабет тип 2 в педиатрията. А днес се говори, че пациентите с инсулино-зависимия диабет, тип 1, който се открива предимно в детска възраст, и тип 2 вече са се изравнили. За това има значение храненето и стандартът на живот, както и политиките в профилактиката от страна на държавата. У нас честотата на диабета е съответстваща на тази в Европа. Но се смята, че остават голям брой неоткритите пациенти. Липсва единна програма за насочено търсене на захарен диабет и насочена статистика, която да задава определените препоръки. И това ще се отрази в бъдеще. Затова е важна активната профилактика отсега. За това има идеи, но проблемът е комплексен. В това и модата има значение, но най-много примерът, какъвто имат, да кажем, инфлуенсърите върху тийнейджърите, налагането на определени норми. Както и рекламата на храни, в много случаи – насочена към децата. И като резултат това излиза на обществото заради медицинските разходи за диабетно болните много по-скъпо от превенцията. И пряко, и в лечението на други заболявания – то е винаги по-скъпо при тези пациенти.
– Защо се насочихте към ендокринологията?
– При нас също се спасява човешки живот, но някак не точно на момента. Но грижата за пациентите с ендокринни заболявания и особено на тези със захарен диабет е грижа за един цялостен живот в дългосрочен план: първо човек да приеме заболяването си и да промени живота си спрямо него. А избрах специалността, защото през студентството я открих като много необходима и беше интересно изучаването й. На теория хормоналните зависимости в тялото ни са строго определени и имат фина настройка как биха се променили и повлияли един на -друг. Но „кашата” се получава в реалния живот, когато се повлияват всички хормони… В регулацията на апетита и затлъстяването, например, влизат толкова много хормони. Намаляването на калориите е само опростеният вид за решение на проблема. Тепърва ще се учим как работят фините настройки на нашия мозък. Да, ендокринологията не е „героична” специалност, но е толкова голяма честотата на ендокринните заболявания, на захарния диабет, че имаме достъп до много пациенти и с друг тип патология. Например, по-сложна е операцията на един диабетно болен. Но не бива да поставяме веднага стигмата на човека със затлъстяване, това обременява и обезсърчава.
– Продължават ли наблюденията за последиците от Covid?
– Проблемите с covid продължават, защото той продължава да съществува. И макар сега да протича доста по-леко, почти „на крак”, най-вероятно той има своите последствия. След пандемията имаше повишаване на честотата на новите диагностицирани диабети – и тип 1, и тип 2. И затова ще изучаваме тези последици – въпрос на време и на дълги наблюдения.
