В северния десен ъгъл на България, там, където Дунавът напуска страната ни, се е ширнал неголям, но уютен и спокоен град – Силистра. „Ние сме под кабърчето на картата“ казват с усмивка местните хора като вид оправдание, че за тях не се вдига много шум в медиите, а туристическите маршрути по-скоро ги заобикалят. А Силистра всъщност е една забравена дунавска перла.
Тук не можеш да дойдеш ей така, пътьом, защото градът е встрани от оживения транспортен трафик. Силистра не е географски кръстопът днес, но в миналото винаги е бил кръстопът на епохите. Зад днешното му спокойствие трудно ще усетим бурното му 19-вековно минало. Защото той е бил важен търговски и военен център, свидетел на битки и военни походи, на варварски нашествия и опустошения, но и на икономическо въздигане и развитие.
А точно в това е интригата, която е примамлива за туриста – да открие зад спокойната фасада на днешния ден бурята от минали събития. Силистра е обявен за град още през 169 г. от римския император Марк Аврелий. В момента експонати от древната му история може да бъдат видени не само в местния Исторически музей, но и във витрини в централния търговски център – древни оръжия, битова керамика и украшения.
От експозицията разбираме, че от Дуросторум, както се е казвал Силистра в древността, е родом римският пълководец Флавий Аеций. Той е известен като „последният истински римлянин”, защото успява да победи хунския вожд Атила
и неговите пълчища в епична битка през 451 г. За онези времена свидетелства и богато украсената римска гробница в Силистра, посветена на генерал и патриций от ХI Клавдиев легион.
През следващите векове градът се развива като икономически, духовен и военен център, за което свидетелстват разкритите през 80-те години на XX век останки от епископска базилика от IX в. на самия дунавски бряг. Недалеч от града пък е добре съхранената османска крепост „Меджиди табия”, използвана в руско-турските войни от XIX в.
По-новите времена са дали отпечатък в архитектурата на редица забележителни сгради, строени в края на XIX и началото на XX в. във виенски стил, характерен за всички градове по поречието на Дунав. В Силистра такива са зданията на Художествената галерия, Историческият музей, Домът на техниката, както и някои частни домове.
Но не забележителните постройки и мраморният централен площад са сърцето на града, а неговата великолепна Дунавска градина, която кипи от живот през целия ден. Из отлично поддържаните зелени площи и алеи са разположени модернистични скулптури и артинсталации. А великолепните залези над Дунав са истинска награда за всеки, който си е дал труда да посети града.
Недалеч от входа на градината е издигнат скромен паметник на Цар Борис Трети, по времето на чието управление Силистра отново е върнат към територията на България през 1940 г. В пределите на градината, на около 200 м на изток пък се издига на постамент съветски танк Т-34, с какъвто Червената армия навлиза на българска територия на 8 септември 1944 г.
Особено внушителен е друг паметник, разположен в един от кварталите на града – на 31-ви Силистренски полк, участвал в заключителния етап на Втората световна война, в която дава 444 жертви от общия си състав от 2600 воини. Така че Силистра, макар и на пръв поглед далечен и позабравен, е град, който има защо да посетиш.
