До края на 2025 година България ще има професионален радиотелескоп, част от мрежата LOFAR.
Постиженията, проблемите и изводите, свързани с изпълнението на проекта STELLAR („Научно и технологично усъвършенстване чрез използване на постиженията на LOFAR в радиоастрономията“) – 2020-2023 г. бяха в основата на дискусиите по време на международната конференция в Пловдив. В нея участваха партньорите по проекта „Научно и технологично усъвършенстване чрез използване на постиженията на LOFAR в радиоастрономията“) – 2020-2023 г., каквото е пълното му наименование: Институтът по астрономия с НАО – БАН и Техническият университет в София, Дъблинският институт за авангардни изследвания (DIAS) и нидерландският Институт по радио астрономия (ASTRON).
Домакин на събитието е Институтът по астрономия с Националната астрономическа обсерватория.
Радиотелескопът ще покрива площ с размер на футболно игрище с още 192 антени. До края на 2025-та година нашата страна ще стане част от европейската мрежа от раидотелескоти. За сравнение, само в Нидерландия има общо 40 LOFAR-станции, а в Европа – 13. В Югоизточна Европа няма такава станция. Най-близката е в Полша. Екипът кандидатства и печели проекта „Стелър“. Той е одобрен за финансиране от Европейската комисия с близо 900 000 евро. Продължителността му ще бъде три години, а целта на нашите радиоинженери и астрономи е да продължат да надграждат умения, в конкретния случай за работа с телескопа. Доц. д-р Камен Козарев разказа:
„В случая са много на брой много простички антени, които електронно се управляват, тоест сигналите, които постъпват от всичките антени, се обработват със специализиран хардуер и така електронно се насочва телескопът по небето, без да се движи дефакто нищо. Ние разработваме, бъгараски консорциум, една наблюдателна станция, която ще се присъедини към този паневропейски телескоп. Ще завършим конференцията с едно посещение на НАО-Рожен, където ще видим и самата локация на бъдещата LOFAR-БГ наблюдателна станция“.
LOFAR-телескопът ще вижда началото на Вселената:
„Това е така наречената Епоха на рейонизация, в която започват да горят първите звезди във Вселената. Той може да наблюдава активни галактики, обекти в нашата собствена галактика, пулсари, Слънцето и ние смятаме, че може много да допринесе за развитието на българските астрономически изследвания“.
Източник: bnr.bg
