Народните представители приеха на първо и второ четене законопроект за ратифициране на Споразумение за финансов принос между България и Европейската комисия.
Това стана с гласовете на 111 народни представители, 49 гласуваха “против”, а 2 “въздържал се”. При прегласуването 124 депутати гласуваха “за”, 53 депутати гласуваха “против”, а 3 “въздържал се”. Веднага след това законопроектът мина на второ четене с гласовете на 125 депутати, като 49 гласуваха “против”, а 3 “въздържал се”.
В края на миналата година се създаде Инструментът за предоставяне на подкрепа на Украйна през 2023 г., наречен „Макрофинансова помощ +“ (МФП+), който предвижда Европейската комисия (ЕК) да заеме средства от капиталовите пазари или от финансови институции, за да предостави на Украйна изключително преференциални заеми през 2023 г. в размер до общо 18 млрд. евро.
Ключова характеристика на Инструмента е, че Европейският съюз (ЕС) се ангажира, при постъпване на искане от украинска страна, да поеме лихвите по заемите, като отпусне т.нар. „лихвена субсидия“ и по този начин допълнително облекчи Украйна от финансовата тежест по обслужването на заемите.
Поради липсата, обаче, на достатъчно средства в бюджета на ЕС за покриване на пълния размер на лихвената субсидия, държавите членки поеха ангажимента доброволно от първото тримесечие на 2024 г. нататък да предоставят в бюджета необходимите средства под формата на външни целеви приходи на ЕС.
За целта всяка държава членка следва да сключи с ЕК споразумение за финансов принос, образец на който бе подготвен и одобрен на равнище ЕС в края на месец март т.г. с активното участие в преговорите и на българската страна.
Конкретно за България, изчисленият от ЕК максимален принос за периода 2024-2027 г. възлиза на не повече от 26,7 млн. лева или средно до 6,7 млн. лева годишно, като това е взето предвид в подготвяните разчети в рамките на протичащата в момента национална бюджетна процедура за 2024 г.
Източник: bgnes
